Защо беше лошо, че Аарон и синовете му изгориха приноса за грях в Левит 10:16–20?

Отговор



Поради непокорството на синовете на Аарон Надав и Авиу, Господ накара тези двама мъже да умрат. По-късно същия ден Аарон и останалите му синове позволиха на приноса за грях да изгори. В резултат на това Мойсей беше ядосан на другите двама сина на Аарон, Елеазар и Итамар. Тази ситуация е трудна за разбиране, докато не разгледаме по-отблизо контекста и Закона като цяло.



Първо, Мойсей току-що беше заповядал на Аарон и останалите му синове да ядат приноса (Левит 10:12–14). Когато откри, че са го оставили да изгори, беше разбираемо разстроен.





Също така, главата започва със смъртта на двама от синовете на Аарон: синовете на Аарон Надав и Авиу взеха своите кадилници, сложиха огън в тях и добавиха тамян; и те принесоха неразрешен огън пред Господа, противно на неговата заповед. И така огън излезе от присъствието на Господа и ги погълна, и те умряха пред Господа (Левит 10:1-2). Вероятно поради скръбта си за смъртта на Надав и Авиу, Аарон и синовете му Елеазар и Итамар избраха да оставят жертвата да изгори, вместо да я изядат. Мойсей беше разстроен, защото това нарушаваше заповедта, която Бог даде на свещеника да използва това приношение отчасти като своя храна.



Друга причина Моисей да се разстрои вероятно беше, че се страхуваше, че съдба, подобна на тази на Надав и Авиу, ще сполети Аарон, Елеазар и Итамар. Той се изправи срещу Аарон, като каза: Защо не ядохте приноса за грях в района на светилището? . . . Трябваше да изядеш козата в района на светилището, както заповядах (Левит 10:17–18).



Отговорът на Аарон към Мойсей е пълен с патос: Днес моите синове представиха и приноса си за грях, и всеизгарянето си на ГОСПОДА. И все пак тази трагедия ми се случи. Ако бях ял жертвата за грях на хората в такъв трагичен ден като този, щеше ли ГОСПОД да бъде доволен? (Левит 10:19, NLT). Тези думи удовлетвориха Мойсей, че Аарон живее в страх и подчинение на Бога (стих 20).



Интересно е, че този пасаж от Левит завършва раздела, в който Аарон и синовете му са въведени за свещеници пред Господ (глави 8-10). Проявяващи се в рамките на осем дни, тези събития помагат да се очертае важната, осветена роля, принадлежаща на левитските свещеници.