Защо чакането на Бог е толкова трудно?

Защо чакането на Бог е толкова трудно? Отговор



Чакането на Бог е не само трудно; понякога изглежда невъзможно. Искаме нещата да се случват в наше време, според нашите планове. Но Бог не действа по нашите графици и очаква, че ще настрои такъв за разочарование.



Да чакаш Бог означава да не получаваш отговори на молитвата, да се чудиш защо изглежда, че нечестивите просперират, и желанията да бъдат отложени и надеждата отложена. Бог има по-голяма перспектива за събитията в живота и Неговата перспектива, планове и графици са съвършени и святи, защото Той е съвършен и свят. Псалмистът ни казва: Що се отнася до Бог, Неговият път е съвършен (Псалм 18:30). Ако Божиите пътища са съвършени, тогава можем да вярваме, че каквото и да прави – и в каквото и да е времето Му – също е перфектно. Когато схванем този факт, чакането на Бог не само е по-малко трудно, то всъщност става радостно.





Божиите обещания са ясни по този въпрос – като чакаме Бог, ние намираме нашата сила подновена (Исая 40:31). Но ние сме хора и живеем в бърза култура, която изисква всичко сега. Това е една от причините, поради които чакането на Бог е трудно. Понякога молитвите, които отправяме към Господа на Силите, се отговарят незабавно и това ни насърчава към по-нататъшно доверие и увереност. Понякога обаче отговорите на Господ се забавят. През определен период от време Господ изпитва вярата ни и тогава наистина можем да се борим. Може дори да започнем да се чудим дали Господ наистина слуша нашите молитви.



Чакането на Бог не трябва да кара вярващия да се съмнява или да се тревожи. Апостол Павел ни увещава да не се тревожим за нищо (Филипяни 4:6). Версията на крал Джеймс превежда това като заповед да внимавате за нищо. Това означава, че не трябва да се грижим за нищо; не трябва да помним нищо, което може да предизвика безпокойство, освен да го донесем на Бога в молитва. Безпокойството у вярващия предполага липса на вяра и това наскърбява Господа (вижте Матей 8:26).



Чакането на Бог може да ни предпази от неприятности. Авраам имаше Божието обещание за син, чрез когото заветът ще бъде изпълнен (Битие 15:4). Авраам и Сара се опитваха и чакаха, но не можаха да имат дете. Вместо да чакат Бог и Неговото време, те неразумно взеха нещата в свои ръце и резултатът беше Исмаил (Битие 16).



Един божествен атрибут, който ще ни позволи да чакаме търпеливо Бог, е Неговият суверенитет. Можем да имаме пълно доверие в Неговия тотален, независим контрол върху всяко създание, събитие и обстоятелство във всеки момент от историята. Неподвластен на никого, повлиян от никого и абсолютно независим, Бог прави каквото пожелае, само както пожелае и винаги както пожелае. Нищо не може да задържи ръката Му: Аз обявявам края от самото начало, от древни времена, това, което тепърва предстои. Казвам: Моята цел ще издържи и ще направя всичко, което искам (Исая 46:10). След като разберем по-добре Божия суверенитет, съчетан с Неговата доброта, чакането на Бог да действа става въпрос на дете, уповаващо се на вярността на баща си, сигурно в силата на баща си.

Чакането на Бог никога не е лесно, но ние чакаме със знанието, че Бог познава нашата ситуация, Той се грижи за нашите нужди и е добър до края. Отложената надежда разболява сърцето, но изпълненият копнеж е дърво на живота (Притчи 13:12).



Top