Защо апокалиптичната литература е толкова странна?

Отговор



Апокалиптичната литература е специфична форма на пророчество, която до голяма степен включва символи и образи и предсказва бедствие и разрушение. Апокалиптичната литература често съдържа странни описания и странни образи: ужасният звяр с железни зъби от Даниил 7, дългокосите скакалци с мъжки лица от Откровение 9, четириликите създания от Езекиил 1.



Апокалиптичната литература включва описания на края на света и обикновено изобразява грандиозни, катаклизмични събития. В Стария завет книги като Езекиил, Даниил и Захария съдържат елементи от апокалиптична литература. Същото важи и за някои пасажи в Новия Завет, като 2 Солунци 2, Марк 13 и Матей 24. И, разбира се, цялата книга Откровение е апокалиптична; всъщност гръцката дума апокалипсис означава откровение.





Част от странността на апокалиптичната литература може да произтича от трудността да се обяснят събития, които наблюдателят просто не е разбрал, или може би виденията на писателя наистина са били толкова необичайни, колкото са описани. Друга причина за странността на апокалиптичната литература е самата тема. По необходимост краят на света ще включва необичайни събития. Това е особено вярно в апокалиптичните произведения, където има окончателно отчитане или балансиране на справедливостта. Тъй като божествената сила се намесва в природата, за да доведе до това изчисление, нещата на земята ще станат изключително ненормални.



Друга причина за странността в апокалиптичната литература е интензивното използване на символика. И в библейската, и в небиблейската апокалиптична литература символите са важно средство за предаване на посланието. Поради тази причина много събития са описани с метафори, а не буквално. Например, в книгата Откровение Йоан описва жена, облечена в слънцето, в болка при раждане, със змей, който чака да нападне детето й (Откровение 12:1–4). На друго място Йоан описва звяр от морето със седем глави и десет рога (Откровение 13:1). Читателите на жанра биха ги разпознали като символи, а не като буквални същества. Описанията от другия свят служат като улики, насочващи към някакъв бъдещ човек, нещо или събитие.



Друга възможна причина за странен език в апокалиптичната литература е присъщата трудност при обяснението на бъдещето. Ако, например, Джон наистина виждаше неща като танкове, самолети, ядрени оръжия или телевизори, как би ги обяснил? Как би нарекъл ракета въздух-земя, използвайки само собствения си речник? Щеше ли изобщо да знае какви са те или как да каже на другите за тях? Повече от вероятно описанията на Джон биха били за това как биха изглеждали тези неща за някой от неговото време, като животни, звезди или заклинания.



Повече от вероятно, каквито и видения да е имал апокалиптичен писател, са били буквални видения, вярно записани, но самите видения са били предадени метафорично. Тоест Бог избра да покаже на писателите символи, а не буквални хора или неща. Може би Йоан наистина си е представил жена, носеща слънце, и наистина е видял дракон с множество глави, тъй като това са символите, които Бог е искал от него да разкаже в Откровение.

Библейската апокалиптична литература като цяло е подобна на други произведения от този тип, но с някои важни разлики. Повечето писания от този тип са анонимни и неясни за кого се отнасят. Това често се дължи на целта на апокалиптичното писане: да изпрати подривно послание от измислен пророк от миналото. Но в случая с Йоан, писателят изрично се идентифицира (Откровение 1:1–2), насочва посланието към конкретни хора (Откровение 1:9–10) и пише много векове преди да се случи изпълнението (Откровение 22:8– 10). Съдържанието на апокалиптичната литература със сигурност е странно, но не по-странно, отколкото човек би очаквал за този жанр и тематика.