Кои бяха амаличаните?

Отговор



Амаликитите били страхотно племе номади, живеещи в района на юг от Ханаан, между планината Сеир и египетската граница. Амаликитите не са изброени в таблицата на народите в Битие 10, тъй като са възникнали чак след времето на Исав. В Числа 24:20 Валаам споменава амаличаните като първи сред народите, но той най-вероятно е имал предвид само, че амаличаните са били първите, които са нападнали израилтяните при изхода им от Египет или че амаличаните са били първи на власт по това време. Битие 36 се отнася за потомците на Амалик, сина на Елифаз и внука на Исав, като Амаликити (стихове 12 и 16). И така, амаличаните бяха по някакъв начин свързани с едомците, но различни от тях.



Писанието описва дълготрайната вражда между амаличаните и израилтяните и Божието напътствие да изтрие амаличаните от лицето на земята (Изход 17:8–13; 1 Царе 15:2; Второзаконие 25:17). Защо Бог би призовал Своя народ да унищожи цяло племе е труден въпрос, но един поглед към историята може да даде известна представа.





Подобно на много пустинни племена, амаличаните са номадски. Числа 13:29 ги поставя като местни в Негев, пустинята между Египет и Ханаан. Вавилонците ги наричат ​​Sute, египтяните Sittiu, а плочите на Амарна ги наричат ​​Khabbati, или грабители.



Непреклонната бруталност на амаличаните към израилтяните започва с нападение при Рефидим (Изход 17:8–13). Това е разказано във Второзаконие 25:17–19 със следното увещание: Помнете какво ви направиха амаличаните по пътя, когато излязохте от Египет. Когато си бил уморен и изморен, те те срещнаха по време на пътуването ти и нападнаха всички, които изоставаха [обикновено жени и деца]: те нямаха страх от Бога. Когато ГОСПОД, твоят Бог, те успокои от всички врагове около теб в земята, която ти дава да притежаваш като наследство, ти да заличиш името на Амалик изпод небето. Не забравяй!



По-късно амаличаните се присъединиха към ханаанците и нападнаха израилтяните в Хорма (Числа 14:45). В Съдиите те се обединяват с моавците (Съдии 3:13) и мадиамците (Съдии 6:3), за да водят война срещу израилтяните. Те бяха отговорни за многократното унищожаване на земята и хранителните доставки на израилтяните.



В 1 Царе 15:2–3 Бог казва на цар Саул, че ще накажа амаличаните за това, което направиха на Израел, когато ги преградиха, когато излязоха от Египет. Сега върви, атакувай амаличаните и напълно унищожи всичко, което им принадлежи. Не ги щадете, убивайте мъже и жени, деца и бебета, говеда и овце, камили и магарета.

В отговор цар Саул първо предупреждава кенитите, приятели на Израел, да напуснат района. След това той атакува амаличаните, но не изпълнява задачата. Той позволява на амаликитския цар Агаг да живее, взема плячка за себе си и армията си и лъже за причината за това. Бунтът на Саул срещу Бог и Неговите заповеди е толкова сериозен, че той е отхвърлен от Бог като цар (1 Царе 15:23).

Избягалите амаличани продължили да тормозят и ограбват израилтяните в последователни поколения, които продължиха стотици години. Първо Самуил 30 съобщава за нападение на амаличаните в Сиклаг, юдейско село, където Давид е държал имоти. Амаликитите изгорили селото и пленили всички жени и деца, включително две от жените на Давид. Давид и хората му победиха амаличаните и спасиха всички заложници. Няколко стотин амаличани обаче избягали. Много по-късно, по време на управлението на цар Езекия, група от Симеонити убиха останалите амаличани, които живееха в хълмиста страна Сеир (1 Летописи 4:42–43).

Последното споменаване на амаличаните се намира в книгата на Естер, където Аман Агагит, потомък на амаликитския цар Агаг, съгласява всички евреи в Персия да бъдат унищожени по заповед на цар Ксеркс. Бог обаче спаси евреите в Персия и вместо това Аман, неговите синове и останалите врагове на Израел бяха унищожени (Естер 9:5–10).

Омразата на амаличаните към евреите и техните многократни опити да унищожат Божия народ доведоха до крайната им гибел. Тяхната съдба трябва да бъде предупреждение за всички, които биха се опитали да осуетят Божия план или които биха проклинали това, което Бог е благословил (вж. Битие 12:3).