Кой беше Ахан в Библията?

Отговор



Първи Летописи 2:7 се отнася до Ахан като смутителя на Израел, който наруши вярата в въпроса за посветеното нещо (ESV). В дните на Исус Навин, когато рувимците, гадците и половината от племето на Манасия построиха свой собствен олтар източно от река Йордан, другите племена използваха историята за Ахан като предупреждение: Не се бунтувайте срещу Господа или срещу нас чрез построете си олтар, различен от олтара на Господа нашия Бог. Когато Ахан, синът на Зера, беше неверен по отношение на посветените неща, не дойде ли гняв върху цялата общност на Израел? Той не беше единственият, който умря за греха си (Исус Навин 22:19b–20). И така, кой беше този размирник на име Ахан и какво направи?



Историята на Ахан се намира в Исус Навин 7. Бог беше предал Ерихон в ръцете на израилтяните, както е записано в Исус Навин 6. Израелтяните бяха инструктирани да унищожат всичко в града, с изключение на Раав и нейното семейство, както и златото, среброто, бронзът и желязото на града. Металите трябваше да отидат в съкровищницата на скинията; те са били свещени на Господ (Исус Навин 6:19) или са Му предани. Йерихон трябваше да бъде напълно унищожен и израилтяните не трябваше да вземат плячка за себе си.





Малко след успеха си при Ерихон, израилтяните продължили да атакуват град Гай. Шпионите, изпратени от Джошуа в Ай, смятаха, че градът ще бъде лесен за изпреварване — много по-лесно от Йерихон — и те предложиха Джошуа да изпрати само две или три хиляди войници. За голям шок, израилтяните бяха прогонени от Гай и тридесет и шест от тях бяха убити. Джошуа разкъса дрехите си и се оплаква от опитите им да завладеят Ханаан. Той каза на Бог, че ханаанците и другите хора в страната ще чуят за това и ще ни заобиколят и ще изтрият името ни от земята. Какво тогава ще направиш за своето голямо име? (Исус Навин 7:9). Бог отговори, като каза на Исус Навин, че някои израилтяни са съгрешили, като са взели предани неща. Хората трябвало да се посветят и след това на следващата сутрин извършителят щял да бъде идентифициран чрез жребий (вж. Притчи 16:33).



Когато настъпи утрото, всяко племе се представи. По жребий беше избрано племето на Юда, след това родът на Зерахите, след това семейството на Зимри, след това Ахан. Тогава Исус Навин каза на Ахан: „Сине мой, отдай слава на Господа, Бога на Израил, и го почитай. Кажете ми какво сте направили; не го крий от мен“ (Исус Навин 7:19). Ахан изповядал греха си, признавайки, че в Ерихон видял дреха, двеста сикъла сребро и петдесет сикела злато, които пожелал, взел и скрил в дупка, която бил изкопал в шатрата си. Пратеници от Исус Навин потвърдиха, че плячката е намерена в шатрата на Ахан и те го донесоха пред събранието. Тогава израилтяните убиха с камъни Ахан, децата му и добитъка му и изгориха телата; те също изгориха палатката на Ахан, плячката, която той взе, и всичко, което имаше в долината на Ахор (т.е. долината на бедата), Исус Навин 7:25–26. Купчината камъни беше оставена там като напомняне за греха на Ахан и високата цена на непокорството на Господ.



След като Ахан беше съден, Бог каза на Исус Навин: Не се страхувай; не се обезкуражавайте. Вземете цялата армия със себе си и отидете нагоре и атакувайте Ai. Защото предадох в ръцете ви царя на Гай, неговия народ, неговия град и неговата земя (Исус Навин 8:1). Израелтяните устроиха засада и разбиха Ай, като убиха всичките му жители. Този път на израилтяните беше позволено да вземат плячката за себе си. Само Йерихон, първият град в Ханаан, е бил изцяло посветен на Господ (вж. Второзаконие 18:4).



Историята на Ахан е силно напомняне за наказанието за греха, което е смъртта (Римляни 6:23а). Виждаме и две истини, илюстрирани ясно: първо, че грехът никога не е изолирано събитие – нашият грях винаги има вълнообразен ефект, който докосва другите. Грехът на Ахан доведе до смъртта на тридесет и шест негови съратници и поражение на цялата армия. Второ, винаги можем да сме сигурни, че греховете ни ще ни открият (Числа 32:23). Скриването на доказателствата в нашите палатки няма да ги скрие от Бог.

Грехът на Ахан беше тежък. Той взе това, което беше Божие. Израелтяните бяха специално предупредени за последствията, ако не постъпят според инструкциите на Бог. Исус Навин им каза: Пазете се от посветените неща, за да не нанесете собственото си унищожение, като вземете някое от тях. В противен случай ще направите лагера на Израел подложен на унищожение и ще му донесете неприятности (Исус Навин 6:18). Грехът на Ахан беше явно и умишлено нарушаване на пряка заповед и той наистина донесе проблеми на целия лагер на Израел. Освен това на Ахан му беше дадено време да се покае сам; той можеше да излезе напред по всяко време, но избра да изчака чрез хвърлянето на жребий. Вместо да признае вината си и може би да призове милостта на Бог или поне да демонстрира благоговение към Него, Ахан се опита да се скрие. Който крие греховете си, не преуспява, но който се изповядва и се отказва от тях, намира милост (Притчи 28:13).

Благородните метали, взети от Ахан, трябвало да бъдат дадени на скинията; те бяха Божие притежание. Така Ахан не само не се подчини на пряка заповед, но и откраднал от самия Бог и след това го прикри. Историята на Анания и Сапфира в Деяния 5 е подобно предупреждение срещу лъжата на Бог. Що се отнася до това защо цялото семейство на Ахан беше унищожено заедно с него, това е малко трудно за разбиране. Най-вероятно те са били съучастници в греха — те със сигурност са знаели за дупката, изкопана в палатката им и какво е скрито там. Или може би екзекуцията им е демонстрация на това колко чисти са били призвани да бъдат израилтяните.

В историята на Ахан виждаме колко измамен може да бъде грехът. В разгара на чудотворна победа, Ахан беше примамван от дреха, малко сребро и малко злато — със сигурност нищо от това не се сравнява със силата на Бог, на която току-що беше свидетел. И все пак знаем, че нашите собствени сърца могат да бъдат също толкова лесно разклатени. Яков 1:14–15 казва: Всеки човек е изкушен, когато е отвлечен от собственото си зло желание и примамван. След това, след като желанието е зачело, то ражда грях; а грехът, когато е напълно пораснал, ражда смърт. Друг аспект на измамата на греха е, че той обещава полза, която просто не може да осигури. Откраднатите предмети не донесоха абсолютно никаква полза на Ачан; не можеше да харчи парите и не можеше да носи дрехите. Това, което му се струваше много ценно, всъщност беше безполезно, заровено в дупка в земята, докато в сърцето му гноеше вина.

В Исус Навин 7:21, когато Ахан най-накрая изповядва греха си, той разказва процеса, довел до неговото унищожение: Видях . . . пожелах . . . и взе. Това е същият процес, който днес води до много грехове. Ахан беше измамен от лъжите на греха, но ние не трябва да бъдем. Не се заблуждавайте, скъпи мои братя и сестри. Всеки добър и съвършен дар е свише, слизащ от Отца на небесните светлини, който не се променя като движещи се сенки. Той избра да ни роди чрез словото на истината, за да бъдем един вид първи плод на всичко, което Той създаде (Яков 1:16–18). Истинската благословия идва от Бог, а не чрез удоволствията на греха.

В цялата Библия откриваме, че милостта придружава съда, дори в историята на Ахан. Бог беше милостив да ограничи разрушенията, причинени от греха на Ахан. Той също така бързо възстанови нацията на Израел, след като грехът беше поправен. В Исус Навин 8 глава виждаме Израел побеждава Гай и подновява завета си с Бог. Бог прощава и Той желае да бъде във връзка със Своя народ. Дори когато не разбираме заповедите Му, можем да се доверим на Неговия характер. Той е неизменният и Дарителят на добрите неща. Историята на Ахан е едновременно и за предупреждение, и за надежда.