Откъде дойде грехът?
Отговор
Бог не е създал греха, но е създал същества със свободна воля, които имат способността да грешат. Това включва Сатана, паднали ангели (демони) и хора. За да бъде ясно, грехът е несъответствие с Божиите стандарти. Грехът не е същество или нещо, което съществува; то няма самостоятелно същество. По-скоро грехът е липса на нещо, провал да се спазва напълно Божия закон и да се живее в Неговата слава (Римляни 3:23).
Когато създаде вселената и нашия свят, Бог видя всичко, което беше направил, и то беше много добро (Битие 1:31; вж. 1 Тимотей 4:4). Това много добро творение включваше човечеството и ангела, който по-късно ще стане известен като Сатана. В този момент нито един човек или ангели все още не бяха съгрешили, но те имаха потенциала да го направят. Бог не е създал грешно същество, но група ангели се разбунтуваха срещу Бога в небето и станаха грешни.
Падането на Сатана от небето е символично описано в Исая 14:12–14 и Езекиил 28:12–19. Ангел на име Луцифер искаше да се издигне на небето и да бъде над звездите на Бог (Исая 14:13). Стих 14 добавя, че той е пожелал да стане като Всевишния. Бог съди Луцифер, като го отстрани от Божието присъствие (Исая 14:15). Този паднал ангел сега е известен като Сатана (противник) или дявол (клеветник).
В Езекиил откриваме, че Сатана е създаден като съвършен, мъдър и красив ангел (Езекиил 28:14). Но тогава Сатана се разбунтува: Вие бяхте непорочни в пътищата си от деня, в който сте били създадени, докато не се намери зло във вас (стих 15). Тогава ситуацията се промени. Писанието намеква за причината, поради която Сатана избра да съгреши: Сърцето ти се възгордее заради красотата ти и ти поквари мъдростта си заради блясъка си (стих 17; вж. 1 Тимотей 3:6). Падането на Сатана се случи в някакъв момент, преди той да дойде като змия, за да изкуши Ева в Едемската градина в Битие 3. След като беше хвърлен на земята (Езекиил 28:17), Сатана изкуши човечеството към грях и той продължи тази практика оттогава (вижте Матей 4:1–11).
След греха на Адам хората са наследили духовната поквара на Адам и са се родили с греховна природа. Ние сме естествено склонни към грях (Римляни 6 – 7; Яков 1:13–15). Но в Христос Исус ние можем да бъдем простени за нашите грехове. Бог направи [Исус], който няма грях, да бъде грях за нас, за да станем в Него праведност на Бога (2 Коринтяни 5:21). Получаваме прошка от вечното наказание за греха, когато полагаме нашата вяра в Исус. Ние също получаваме свобода от робство на греха и можем да се научим, като се подчиним на Святия Дух, да живеем праведно. Този процес на действие по-малко като Адам и повече като Христос се нарича освещение.
Някои са се чудили защо Бог е създал същества, които могат да грешат. Защо Той не е създал ангели и хора без способността да грешат? Алтернативата би била да се създадат същества, които не могат да избират правилно и грешно. Но в този случай ангелите и хората биха били като роботи, неспособни да покажат истински любов и обич към Господ. Бог би могъл или да направи греха невъзможен, или да направи съществата свободни да избират, но не би могъл логически да направи и двете. Без способност за избор никое същество не може да има значима връзка с Бог. Никога няма да има смислено преживяване на Неговата милост и любов, Неговата справедливост и праведност. Пълнотата на Божията природа и слава няма да бъдат показани.
Съществуването на греха е отрицателно (Римляни 6:23), но това не е краят на историята. В крайна сметка Сатана ще бъде победен. Неговият край е обявен и злото му няма да продължи вечно (Откровение 20:7–10). Чрез вяра в Исус Христос можем да получим опрощение на греховете и възстановено общение с Бога (Йоан 3:16; Ефесяни 2:8–9). Тази връзка осигурява вечен живот, както и живот в изобилие чрез връзката ни с Господ (Йоан 10:10). Исус побеждава греха и смъртта и ни води до пълнота на връзката с Бог, която можем само да започнем да си представяме (1 Коринтяни 15:50–58; Откровение 21 – 22).