Какво беше значението на тамянния олтар?

Отговор



Олтарът с тамян се споменава за първи път в Изход, глава 30 като един от предметите вътре в Светото място на скинията. Горната част на олтара беше квадратна — по един лакът на страна — и целият олтар беше висок два лакътя. Един лакът беше около двадесет инча или малко под два фута. Кадилният олтар беше направен от акациево дърво и обкован със злато. Имаше четири рога, по един на всеки ъгъл, подобно на жертвеника в двора (Изход 30:2; вж. 27:2). В олтара бяха вградени златни пръстени, за да може да се носи с прътове от акациево дърво, които се прокараха през халките. Кадилният олтар беше поставен пред завесата, която отделяше Светая от Светая Светих. От другата страна на завесата беше Ковчегът на свидетелството, където беше Божието присъствие (Изход 25:22).



Аарон беше инструктиран да кади на олтара всяка сутрин и в здрач, всеки ден, като редовен принос на Господ (Изход 30:7–8). Бог даде рецептата за приготвянето на тамян и постанови, че на олтара никога не се кади друг тамян (стихове 34–38). Огънят, използван за каденето на тамян, винаги се вземаше от олтара за всеизгаряне извън светилището (Левит 16:12). Никога олтарът с тамян не е бил използван за всеизгаряне, зърнен принос или възлияние (Изход 30:9). Веднъж годишно, в Деня на умилостивението, първосвещеникът трябваше да сложи кръв върху роговете на олтара с тамян, за да го очисти. Кадилният олтар беше наречен пресвет на Господа (стих 10).





Разбира се, основното желание на Бог за Неговите хора е те да бъдат святи. Просто преминаването през ритуалите, изисквани от Закона – включително каденето на тамян върху олтара с тамян – не беше достатъчно, за да направи израилтяните прави с Бог. Господ искаше сърцата и животът им да бъдат правилни, а не само техните формалности. По времето на Исая хората бяха непокорни на Бога, но все пак поддържаха храмовите обреди и затова Бог каза чрез пророка: Спрете да принасяте безсмислени приноси! Твоят тамян е гнусен за мен (Исая 1:13). По-важно от изгарянето на подходящия тамян в подходящото време с подходящия огън с подходящите инструменти беше да имаме правилно сърце пред Бог.



В Писанието тамянът често се свързва с молитвата. Давид се помоли: Нека молитвата ми бъде поставена пред теб като тамян (Псалм 141:2). Във видението си за небето Йоан видял, че старейшините около престола държали златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на Божия народ (Откровение 5:8; вж. 8:3). Докато свещеникът Захария принасяше тамян в храма в Лука 1:10, всички събрани поклонници се молеха навън.



Следователно олтарът с тамян може да се разглежда като символ на молитвите на Божия народ. Нашите молитви се издигат към Бога, както димът от тамян се издига в светилището. Тъй като тамянът беше изгорен с огън от олтара за всеизгаряне, нашите молитви трябва да бъдат запалени с небесната благодат. Фактът, че тамянът винаги гореше, означава, че винаги трябва да се молим (Лука 18:1; 1 Солунци 5:17). Кадилният олтар беше свят за Господа и беше изкупен с кръвта на жертвата; именно кръвта на Христос, приложена към сърцата ни, прави молитвите ни приемливи. Нашите молитви са свети поради жертвата на Исус и затова са угодни на Бога.



Кадилният олтар може да се разглежда и като картина на ходатайството на Христос. Точно както олтарът на жертвата в двора беше образец на Христовата смърт от наше име, олтарът за тамян в Светото място беше вид на Христовото посредничество от наше име – делото на Христос на земята и в небето. Кадилният олтар беше разположен пред умилостивилището на Ковчега – изображение на стоенето на нашия Застъпник в присъствието на Отца (Евреи 7:25; 9:24). Тамянът трябваше да гори непрекъснато върху олтара с тамян, което показва вечния характер на Христовото посредничество. Христовото застъпничество от наше име е благоуханна миризма за Бога.

Хубаво е да знаеш, че Бог смята молитвите на вярващите като сладка миризма на тамян. Заради Христос сега можем да влезем в Божието свято присъствие чрез вяра, с пълна увереност (Марк 15:38; Евреи 4:16). Ние отнасяме молитвите си на олтара, уповавайки се на Исус, нашия вечен, съвършен и верен Първосвещеник (Евреи 10:19–23).