Какво представляваше вавилонският плен/изгнание?

Отговор



Вавилонският плен или изгнание се отнася до периода от време в историята на Израел, когато евреите са били пленени от вавилонския цар Навуходоносор II. Това е важен период от библейската история, защото както пленението/изгнанието, така и завръщането и възстановяването на еврейската нация са изпълнения на старозаветните пророчества.



Бог използва Вавилон като Свое средство за съд срещу Израел за греховете им на идолопоклонство и бунт срещу Него. Всъщност през този период (607-586 г. пр. н. е.) е имало няколко различни периода, когато евреите са били пленени от Вавилон. С всеки следващ бунт срещу вавилонската власт, Навуходоносор ще поведе армиите си срещу Юда, докато не обсадят Йерусалим за повече от година, убивайки много хора и разрушавайки еврейския храм, вземайки в плен много хиляди евреи и оставяйки Йерусалим в руини.





Както е пророкувано в Писанието, на еврейския народ ще бъде позволено да се върне в Йерусалим след 70 години изгнание. Това пророчество се изпълни през 537 г. пр. н. е. и на евреите е позволено от персийския цар Кир да се върнат в Израел и да започнат възстановяването на града и храма. Завръщането под ръководството на Ездра доведе до съживление сред еврейския народ и възстановяването на храма.



При управлението на цар Навуходоносор II Вавилонската империя се разпространи в Близкия изток и около 607 г. пр. н. е. цар Йоаким на Юда е принуден да се подчини, ставайки васал на Навуходоносор (4 Царе 24:1). През това време Навуходоносор взе в плен много от най-добрите и умни младежи от всеки град в Юда, включително Даниил, Ханания (Садрах), Мисаил (Месах) и Азария (Авденаго). След три години служене на Навуходоносор, Йоаким от Юда се разбунтува срещу вавилонското управление и отново се обръща към Египет за подкрепа. След като изпрати армията си да се справи с бунта на Юда, самият Навуходоносор напусна Вавилон през 598 г. пр.н.е. за справяне с проблема. Пристигайки в Йерусалим около март 597 г. пр. н. е., Навуходоносор обсадил Йерусалим, поел контрол над района, разграбил го и заловил със себе си сина на Йоаким, Йоахин, семейството му и почти цялото население на Юда, оставяйки само най-бедните хора на земята (4 Царе 24:8-16).



По това време Навуходоносор назначава цар Седекия да управлява като свой представител над Юда, но след девет години и все още не е научил урока им, Седекия повежда Юда в бунт срещу Вавилон за последен път (4 Царе 24–25). Повлиян от лъжепророци и пренебрегвайки предупрежденията на Йеремия, Седекия решава да се присъедини към коалиция, която се формира от Едом, Моав, Амон и Финикия в бунт срещу Навуходоносор (Еремия 27:1-3). Това доведе до това, че Навуходоносор отново обсади Йерусалим. Йерусалим падна през юли 587 или 586 г. пр. н. е. и Седекия беше отведен в плен във Вавилон, след като видя синовете си убити пред него и след това бяха извадени очите му (4 Царе 25). По това време Йерусалим беше опустошен, храмът разрушен и всички къщи изгорени. По-голямата част от еврейския народ е взета в плен, но отново Навуходоносор оставя остатък от бедни хора, за да служат като земеделци и лозари (4 Царе 25:12).



Книгите от 2 хроники и 2 царе разглеждат голяма част от времето, водещо до падането както на Северното царство, така и на Юда. Те също така обхващат разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор и началото на вавилонския плен. Йеремия е един от пророците през времето, което води до падането на Йерусалим и изгнанието, а Езекиил и Даниил са написани, докато евреите са в изгнание. Ездра се занимава със завръщането на евреите, както е обещано преди повече от 70 години от Бог чрез пророците Йеремия и Исая. Книгата на Неемия също така обхваща завръщането и възстановяването на Йерусалим след края на изгнанието.

Вавилонският плен имаше едно много значително въздействие върху народа на Израел, когато се завърна в земята — никога повече нямаше да бъде покварен от идолопоклонството и фалшивите богове на околните народи. Възраждането сред евреите настъпва след завръщането на евреите в Израел и възстановяването на храма. Виждаме тези разкази в Ездра и Неемия, когато нацията отново ще се върне при Бога, който ги е избавил от враговете им.

Точно както Бог беше обещал чрез пророк Йеремия, Бог осъди вавилонците за техните грехове и Вавилонската империя падна в ръцете на армиите на Персия през 539 г. пр. н. е., за пореден път доказвайки, че Божиите обещания са верни.

Седемдесетгодишният период на вавилонския плен е важна част от историята на Израел и християните трябва да са запознати с него. Подобно на много други събития от Стария завет, този исторически разказ демонстрира Божията вярност към Неговия народ, Неговата присъда за греха и сигурността на Неговите обещания.