Какъв трябва да бъде отговорът на християнин, чийто съпруг е имал любовна връзка?

Отговор



Изневярата създава много трудна и болезнена ситуация, която включва всички емоции и за християнина може да разтегне вярата почти до точката на счупване. Най-доброто, което можете да направите, е да прехвърлите всичките си притеснения на Него. Той се грижи за вас (1 Петрово 5:7). Ако сте били онеправдани, отивайте при Господ за утеха, мъдрост и напътствие всеки ден. Бог може да ни помогне през най-дълбоките изпитания.



Прелюбодейството винаги е грешно. Бог ще съди прелюбодейците и всички блудници (Евреи 13:4). Пострадалият трябва да почива в истината, че Бог е отмъстителят. Онеправданият индивид не трябва да се тревожи, за да се изравни. Бог ще свърши много по-добра работа да ни отмъсти. Когато сме предадени, трябва да предадем болката на Този, който знае всеки детайл и ще се справи с него по подходящ начин.





МОЛЕТЕ СЕ. Търсете Господа за мъдрост, за изцеление и за напътствие. Молете се за себе си, молете се за нарушителя и се молете за всеки друг замесен. Молете се Господ да насочва вашите мисли, думи, действия и решения.



БЪДИ ЧЕСТЕН. Предаден съпруг ще претърпи последиците от дълбока нараняване. Подходящо е да се ангажираме с гнева и нараняването, причинени от изневяра. Изразяването на тези емоции пред Бог може да бъде първа стъпка към истинското изцеление (вж. Псалм 77:1–2). Предаването на нашите емоции и нужди на Бог му позволява да служи на сърцата ни, за да можем да започнем да се отърваваме от обидата. Божият съвет от християнски съветник или пастор е полезен.



БЪДЕТЕ ГОТОВ ДА ПРОЩАТЕ. Ние трябва да прощаваме на другите, както ни е простено (Ефесяни 4:32). Трябва да сме готови и готови да дадем прошка на всеки, включително на съпруг, който е имал любовна връзка, който идва при нас с покаяние, изповядвайки греха си (Матей 6:14 –15; 18:23 –35; Ефесяни 4:31 – 32; Колосяни 3:13). Истинската прошка може да не бъде постигната за известно време, но готовност да прощаваш трябва да присъства винаги. Да таите горчивина е грях и ще се отрази негативно на ежедневните решения.



БЪДИ МЪДЪР. Трябва да обмислим възможността неверният съпруг да го направи не покаят се за своя грях. Трябва ли да прощаваме на човек, който не изповядва греха си и остава непокаян? Част от отговора е да си спомним какво е прошката не :

Прошката не е забравяне. От нас не се иска да забравим преживяното, а да се справим с него и да продължим напред.

Прошката не е премахване на последствията. Грехът има естествени последици и дори онези, на които е простено, все още могат да страдат в резултат на миналите си избори: Може ли човек да ходи по горещи въглени, без краката му да бъдат изгорени? Така е и този, който спи с жената на друг мъж; никой, който я докосне, няма да остане ненаказан (Притчи 6:28–29).

Прошката не е чувство. Това е ангажимент за помилване на нарушителя. Това е сделка, извършена между обидения и нарушителя. Чувствата могат или не могат да придружават прошката.

Прошката не е частен, таен акт в сърцето на индивида. Прошката включва поне двама души. Ето защо се изисква изповед и покаяние.

Прошката не е автоматично възстановяване на доверието. Погрешно е да се мисли, че да простиш на неверен съпруг днес означава, че утре всичко ще се върне към нормалното. Писанието ни дава много причини да не вярваме на онези, които са се оказали ненадеждни (вж. Лука 16:10–12). Възстановяването на доверието може да започне само след процес на помирение, включващ истинска прошка – което, разбира се, включва изповед и покаяние.

Освен това, което е важно, прошката предлагани не е същото като прошката получено . В поведение на прошката – да си готов да простиш – е различно от действителното транзакция на прошката. Не трябва да прекъсваме процеса на изповед и покаяние и възстановяване на доверието.

Прошката може да бъде предложена от потърпевшия съпруг, но за да бъде пълна, тя изисква този, който е имал аферата, да признае нуждата си от прошка и да я получи, като внесе помирение във връзката.

БЪДИ ПРОЩЕН. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен и ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9). Когато бракът е в криза, и двете страни трябва да помолят Бог да им помогне да видят как всеки може да е допринесъл за цялата ситуация и да се освободят от тежестта на вината пред Бог. От този момент нататък ще има свобода да търсим Неговия съвет и напътствие. Неговият Свят Дух ще им позволи да направят това, което не биха могли да направят сами. Мога да направя всичко това чрез Този, Който ми дава сила (Филипяни 4:13).

Тъй като Бог води, истинската прошка и помирението са възможни. Без значение колко време отнема, трябва да се положат всички усилия, за да се прости и да се помири (вижте Матей 5:23–24). Що се отнася до това дали да остане или да си тръгне, всеки, който се разведе със съпругата си и се ожени за друг, извършва прелюбодеяние – освен ако жена му е била невярна (Матей 19:9, NLT). Макар че невинната страна може да има основания за развод, Божието предпочитание е прошката и помирението.

В обобщение, когато съпругът на християнин е имал любовна връзка, потърпевшият трябва да се пази от огорчение (Евреи 12:15) и да внимава да не отплаща злото за зло (1 Петър 3:9). Трябва да сме готови да простим и искрено да искаме помирение; в същото време не бива да прощаваме на непокаяните. Във всичко трябва да търсим Господа и да намерим своята цялост и изцеление в Него.