Какво не е наред с алегоричния метод на тълкуване?

Отговор



Алегоричният (или одухотворяващ) метод на тълкуване е бил известен в църквата в продължение на около 1000 години, докато не е изместен по време на Реформацията. Реформаторите търсеха ясния смисъл на Писанието.



Алегоричното тълкуване търси по-дълбок, духовен смисъл в текста. Въпреки че не отричат ​​непременно, че текстът има буквално значение или че историческите инциденти, съобщени са верни, алегоричните интерпретатори ще търсят по-дълбок символичен смисъл. Някои примери може да са полезни:





Песента на Соломон често се тълкува алегорично като отнасяща се до любовта, която Христос има към църквата.



В референтната Библия на Скофийлд C. I. Скофийлд тълкува Битие 1:16 алегорично. Въпреки че не отрича ясния смисъл на стиха относно сътворението, той открива по-дълбок духовен (той го нарича типологичен) смисъл. По-голямата светлина/слънце е Христос, а по-малката светлина/луната е църквата, отразяваща светлината на Христос, а звездите са отделни вярващи.



В неговия Портрети на Христос в Битие , M. R. DeHaan казва, че Адам е прообраз на Христос, защото Адам е бил приспал, страната му е била отворена – той е бил ранен и кръвта му е била пролята – и от тази рана е взета булката му. По същия начин Христос умря, беше прободен ребрата Му и от това изпитание се роди Неговата Невяста, църквата. Точно както Адам каза, че Ева е кост от неговата кост и плът от неговата плът (Битие 2:23), така и църквата е тялото, плътта и костта на Христос (вижте Ефесяни 5:30).



Може би най-известният пример за алегорично тълкуване е обяснението на Ориген на притчата за добрия самарянин в Лука 10. В алегоричния възглед човекът, който е ограбен, е Адам, Йерусалим е рай, а Йерихон е светът. Свещеникът е законът, а левитите са пророците. Самарянинът е Христос. Магарето е физическото тяло на Христос, което носи бремето на ранения (раните са негови грехове), а странноприемницата е Църквата. Обещанието на самарянина да се върне е обещание за второто пришествие на Христос.

Трябва да признаем, че алегорията е красиво и законно литературно средство. на Джон Бънян Напредъкът на пилигрима е написана като алегория на християнския живот. В тази история почти всяко действие и герой имат за цел да имат по-дълбок, духовен смисъл. Да тълкуваме историята на Бънян буквално би означавало да пропуснем напълно същността.

Наистина, има малка разлика между алегорична, типологична и символична интерпретация. Всички те търсят по-дълбок смисъл зад това, което изглежда буквално четене на текста на Библията. Тези методи обаче не трябва да се противопоставят на буквалното тълкуване, тъй като всеки тълкувател признава, че някои пасажи от Библията са предназначени да се възприемат символично, типологично или алегорично. Например, Еклисиаст 12:1–7 говори за порутено имение, но това е алегория за опустошенията на възрастта и времето върху човешкото тяло. Всички християни биха се съгласили, че старозаветните жертви са символични за по-голямата жертва на Христос. Когато Исус казва: Аз съм лозата, а вие сте пръчките (Йоан 15:5), никой не очаква да намери листа и гроздове, поникващи от ръцете им. Дори онези, които настояват за буквално тълкуване на книгата Откровение, все още очакват, че Звярът е човек, а не животно (виж Откровение 13:4).

Да настояваш за буквално четене на пасаж от Писанието, който е предназначен да бъде възприет по символичен начин, означава да пропуснеш смисъла на текста. Например, на Тайната вечеря Исус казва за хляба и виното: Това е моето тяло. . . . Това е моята кръв (Лука 22:19–20). Слушателите на Исус в стаята участваха в пасхална трапеза, в която всеки елемент от менюто се тълкува символично. За тях да си помислят внезапно, че Исус говори буквално по отношение на тези два елемента, е напълно чуждо на контекста. Метафората е признато литературно средство, използвано днес и по времето на Христос. Исус можеше също толкова лесно да каже: Това представлява моето тяло и моята кръв, но в контекста на Пасхата такава директност не беше необходима.

Проблемът с алегоричния метод на интерпретация е, че той се стреми да намери алегорична интерпретация за всеки пасаж от Писанието, независимо дали е предназначен да бъде разбран по този начин или не. Преводачите, които алегоризират, могат да бъдат много креативни, без контрол, базиран в самия текст. Става лесно да прочетеш собствените си вярвания в алегорията и след това да си помислиш, че те имат библейска подкрепа.

Винаги ще има някакво разногласие относно това дали определени текстове трябва да се възприемат буквално или преносно и до каква степен, както се вижда от разногласията относно книгата Откровение, дори сред тези, които много уважават Писанието. За да бъде интерпретиран текст алегорично или фигуративно, трябва да има оправдание в самия текст или нещо в културния произход на оригиналните читатели, което би ги накарало да разберат текста символично. Целта на всеки тълкувател, който има висок поглед върху Писанието, е да открие предназначени смисъл на текста. Ако предвиденото значение е просто буквалното съобщаване на исторически факт или простото обяснение на богословска истина, тогава това е вдъхновеното значение. Ако предвиденото значение е алегорично/типологично/символично/фигуративно, тогава интерпретаторът трябва да намери някакво оправдание за него в текста и в културата на първоначалните слушатели/читатели.