Какво представлява Стената на плача / Западната стена?
Отговор
Стената на плача, известна още като Западната стена, е 187 фута висока част от древната стена, построена от Ирод Велики като подпорна стена на комплекса на Храмовия хълм. Стената на плача е от западната страна на Храмовия хълм в Стария град на Йерусалим. Ирод Велики построява най-старите слоеве на стената между 20 пр. н. е. и 19 пр. н. е., докато вторият еврейски храм се преустройва. Стената се простира на 1600 фута, но къщите, построени срещу нея, закриват по-голямата част от дължината й. Днес откритата част от Стената на плача е изправена пред голям площад в еврейския квартал и е място за поклонение и молитва за евреи от 16-ти век. Трябва да се отбележи, че евреите обикновено не използват термина
Стена на плача , предпочитайки термина
Западната стена или
Ха-Котел (стената).
Най-малко седемнадесет слоя от Стената на плача са под нивото на улицата, но масивните долни камъни, наречени пепелени камъни, от видимата част датират от времето на Ирод. Тези колосални варовикови камъни, всеки с тегло между един и осем тона, са изработени с майсторска прецизност, така че да пасват перфектно един срещу друг без хоросан. Някои от ставите обаче са ерозирали и ортодоксалните евреи запълват много от процепите в долните блокове с писмени молитви. Ежедневно много евреи се събират на стената, за да се молят, пеят и се люлеят пред стената. Те провеждат ежедневни и съботни молитви и празнуват Бар и Бат Мицва.
Стената на плача получава името си от традиционния арабски термин за стената,
Ел-Мабка (Мястото на плача), поради скръбта, която евреите изразиха за загубата на техния храм. Евреите спряха да използват термина
Стена на плача след Шестдневната война през 1967 г. След като Йерусалим отново беше под израелския суверенитет, евреите заеха официалната позиция, че Западната стена трябва да бъде място за общо тържество, вместо на траур.
Всяка година на Тиша Б’Ав през август евреите спазват пост, за да отбележат унищожаването и на двата им храма, като поклонниците рецитират Плачове и други заклинания. Първият храм, Храмът на Соломон, е построен по време на неговото управление, 970—930 г. пр. н. е., и разрушен от Навуходоносор и вавилонците през 586 г. пр. н. е. Храмът е реконструиран през 516 г. пр. н. е., със значително разширение през 19 г. пр. н. е. от Ирод. Римляните при Тит разрушиха храма на Ирод през 70 г. сл. Хр., за да смажат еврейския бунт, който продължава четири години.
Разрушаването на Храма на Ирод през 70 г. сл. Хр. от Тит е предсказано от Исус в Матей 24:1–2 и Лука 23:28–31. Библията също така предсказва възстановяването на евреите в тяхната родна земя (Езекиил 36:24, 33–35). Нацията Израел е възстановена на 15 май 1948 г. с резолюция на ООН.
Въпреки че еврейският народ е възстановен в своята географска и политическа нация, те все още не са възстановени към своите заветни отношения с Бог, защото са отхвърлили своя Месия, Исус Христос. Като следствие от отхвърлянето на Месията от Израел, Бог спря работата Си с физическата нация на Израел. Израел в крайна сметка ще бъде възстановен и Бог ще изпълни всичките Си обещания към нея. Днес Бог работи чрез Своята църква, всеки – евреин и езичник – който е обитаван от Светия Дух (Римляни 1:16; 2:28–29). В епохата на Новия Завет в Исус Христос, онези, които получават прошка и спасение чрез единителната жертва на Исус, стават деца на Бог и по този начин се наричат потомството на Авраам (Галатяни 3:26–29).