Какво е определението за допотопен?

Отговор



Допотопен (буквално преди потопа) се отнася до периода преди потопа, записан в Битие 6-8. Праведните хора, живели преди времето на Ной, се наричат ​​допотопни патриарси. Тези мъже са изброени в Битие 5 и включват Адам, Сет, Енос, Кенан, Енох и Матусал, който е живял до 969 г., което го прави най-възрастният човек в историята. Думата допотопен също така означава изключително стар или остарял.



От родословията, изброени в Битие 1—6, знаем, че хората са живели много по-дълго в допотопни времена, отколкото днес. Адам, първият човек, е живял до 930 години (Битие 5:5). Синът му Сет е живял до 912 години (Битие 5:8). Продължителността на допотопния период, въз основа на генеалогиите, е приблизително 1656 години.





Значителна промяна в човешкото поведение настъпва в допотопния период: хората започват да призовават името на ГОСПОДА (Битие 4:26). Този факт е свързан с раждането на Сет и след това на неговия син Енош, което показва, че с раждането на Енош семейството на Сет започва да се отделя от нечестието на света около тях и е известно като хора, които се покланят на Господ. Общата тенденция на човечеството обаче беше духовният упадък. В началото на глава 6 ГОСПОД видя колко голямо е станало нечестието на човешкия род на земята и че всяко наклонение на мислите на човешкото сърце е било само зло през цялото време (стих 5).



Допотопната ера е била и времето на нефилимите. Това бяха герои от древността, известни мъже, които бяха рожба на нечестив съюз между Божиите синове и човешките дъщери (Битие 6:4). Каквато и да е точната природа на нефилимите, те бяха една от причините Бог да унищожи всичко с потоп. Ной и съпругата му не бяха от расата на нефилимите и следователно можеха да населят отново земята, както Бог е възнамерявал да бъде.



Исус намекна за допотопния период, когато предсказал признаци за второто Си пришествие: Както беше в дните на Ной, така ще бъде и при идването на Човешкия Син. Защото в дните преди потопа хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега; и не знаеха нищо за това какво ще се случи, докато не дойде потопът и не ги отнесе всички. Така ще бъде при идването на Човешкия Син (Матей 24:37–39).



Допотопният период е уникален в човешката история — време на дълъг живот и тела, които са били близо до съвършенството. Адам е изживял повече от половината от допотопните дни и вероятно е бил на разположение да разкаже разкази от първа ръка за Едем на всеки, който е достатъчно заинтересован да слуша. Но не отне много време, докато нечестието нарасне до такава степен, че Бог трябваше да унищожи всичко. След потопа Бог обеща на Ной, че никога повече няма да наводни цялата земя. Символът на това обещание беше дъгата (Битие 9:12–17). Тази първа дъга означаваше края на допотопната ера и демонстрира голямата милост на Бог да даде на човечеството още един шанс да Го познае. Всяка дъга оттогава е непрекъснато напомняне за Божията благодат.