Какво е бахайската вяра?

Отговор



Бахайската вяра е една от новите световни религии, произхождащи от шиитския ислям в Персия (днешен Иран). Въпреки това, той успя да постигне уникален собствен статут. Бахайската вяра се е отличила като уникална световна религия поради своя размер (5 милиона членове), глобалния си мащаб (236 държави), практическата си автономия от своята родителска религия ислям (има малко размиване между двете), и заради неговата доктринална уникалност, тъй като е монотеистична, но приобщаваща.



Най-ранният предшественик на бахайската вяра е Саид Али Мохамед, който на 23 май 1844 г. се обявява за Баб („Портата“), осмото проявление на Бог и първото след Мохамед. Подразбиращо се в това твърдение беше отричането на Мохамед като последния и най-велик пророк и заедно отричането на уникалния авторитет на Корана. Ислямът не се отнасяше благосклонно към подобни мисли. Баб и неговите последователи, наречени Баби, са били подложени на тежко преследване и са били част от голямо кръвопролитие, преди Баб да бъде екзекутиран като политически затворник само шест години по-късно в Табриз, Адхирбайджан, 9 юли 1850 г. Но преди да умре, Баб говори за идващ пророк, наричан „този, когото Бог ще прояви“. На 22 април 1863 г. Мирза Хусейн Али, един от неговите последователи, се обявява за изпълнението на това пророчество и за последното проявление на Бог. Той носи титлата Бахаулла („слава на Бога“). Поради това Баб се разглежда като предтеча от типа на „Йоан Кръстител“, водещ до Бахаулла, който е по-значимото проявление за тази епоха. Неговите последователи се наричат ​​бахаи. Уникалността на тази зараждаща се бахайска вяра, както я наричат, става ясна в декларациите на Бахаулла. Той не само твърди, че е последният пророк, предвиден в шиитския ислям, и не само твърди, че е проявление на Бог, но твърди, че е второто пришествие на Христос, обещаният Свети Дух, Божият ден , Maiytrea (от будизма) и Krishna (от индуизма). Един вид инклюзивизъм е очевиден от ранните етапи на бахайската вяра.





Не се казва, че не е имало друго проявление след Бахаулла, но ръководството му е било предадено по уговорка. Той определи наследник на сина си Абас ефенди (по-късно Абдул-Баха „роб на Баха“). Въпреки че наследниците не можеха да говорят вдъхновени писания от Бога, те можеха да тълкуват писанията безпогрешно и се разглеждаха като поддържащи истинското Божие слово на земята. Абдул-Баха ще назначи своя внук Шоги Ефенди за наследник. Шоги ефенди обаче почина, преди да назначи наследник. Празнината беше запълнена от гениално организирана управляваща институция, наречена Вселенски дом на справедливостта, която остава на власт и днес като ръководен орган за световната вяра на Бахай. Днес Бахайската вяра съществува като световна религия с ежегодни международни конференции, които се свикват във Всемирния дом на справедливостта в Хайфа, Израел.



Основните доктрини на бахайската вяра могат да бъдат привлекателни със своята простота:



1) Поклонение на един Бог и помирение на всички основни религии.


2) Оценяване на многообразието и морала на човешкото семейство и премахване на всички предразсъдъци.
3) Установяване на световен мир, равенство на жените и мъжете и всеобщо образование.
4) Сътрудничество между науката и религията в индивидуалното търсене на истината.
Към тях могат да се добавят някои имплицитни вярвания и практики:
5) Универсален спомагателен език.
6) Универсални мерки и теглилки.
7) Бог, който сам е непознаваем, въпреки това се разкрива чрез прояви.
8) Тези прояви са вид прогресивно откровение.
9) Без прозелитизъм (агресивно свидетелство).
10) Изучаване на различни писания, освен просто бахайски книги.
11) Молитвата и поклонението са задължителни и голяма част от това според конкретни инструкции.

Бахайската вяра е доста сложна и много от нейните последователи днес са образовани, красноречиви, еклектични, политически либерални, но социално консервативни (т.е. против абортите, про-традиционно семейство и т.н.). Освен това от бахайите се очаква не само да разбират своите собствени уникални бахайски писания, но също така се очаква да изучават писанията на други световни религии. Следователно е напълно възможно да срещнете бахай, който е по-образован в християнството от обикновения християнин. Освен това бахайската вяра има силен акцент върху образованието, съчетано с определени либерални ценности като егалитаризъм на половете, всеобщо образование и хармония между наука и религия.

Въпреки това бахайската вяра има много теологични пропуски и доктринални несъответствия. В сравнение с християнството, неговите основни учения са само повърхностни в своята общност. Разликите са дълбоки и фундаментални. Бахайската вяра е богато украсена и пълната критика би била енциклопедична. Така че по-долу са направени само няколко наблюдения.

Бахайската вяра учи, че Бог е непознаваем в Своята същност. Бахаите се затрудняват да обяснят как могат да имат сложна теология за Бог, но въпреки това да твърдят, че Бог е „непознаваем“. И не помага да се каже, че пророците и проявленията информират човечеството за Бог, защото, ако Бог е „непознаваем“, тогава човечеството няма референтна точка, чрез която да каже кой учител казва истината. Християнството правилно учи, че Бог може да бъде познат, както е естествено познато дори от невярващите, въпреки че те може да нямат релационно познание за Бога. Римляни 1:20 казва: „Защото от сътворението на света Неговите невидими качества се виждат ясно, като се разбират от нещата, които са направени, дори Неговата вечна сила и Божество…“ Бог е познаваем не само чрез творението, но чрез Неговото Слово и присъствието на Светия Дух, който ни води и води и свидетелства, че сме Негови деца (Римляни 8:14-16). Не само можем да Го познаем, но можем да Го познаем отблизо като наш „Авва, Отец“ (Галатяни 4:6). Вярно е, че Бог може да не вмести Своята безкрайност в нашите ограничени умове, но човекът все пак може да има частично познание за Бога, което е напълно вярно и относително значимо.

За Исус, бахайската вяра учи, че Той е проявление на Бог, но не и въплъщение. Разликата звучи лека, но всъщност е огромна. Бахаите вярват, че Бог е непознаваем; следователно Бог не може да се въплъти, за да присъства сред хората. Ако Исус е Бог в най-буквалния смисъл и Исус е познаваем, тогава Бог е познаваем и тази бахайска доктрина е взривена. И така, бахаистите учат, че Исус е отражение на Бог. Точно както човек може да погледне отражение на слънцето в огледало и да каже: „Има слънце“, така човек може да погледне Исус и да каже: „Има Бог“, което означава „Има отражение на Бог“. Тук отново изплува проблемът с учението, че Бог е „непознаваем“, тъй като няма начин да се направи разлика между истински и фалшиви проявления или пророци. Християнинът обаче може да твърди, че Христос се е отделил от всички други проявления и е потвърдил Своята самоутвърдена божественост чрез физическо възкръсване от мъртвите (1 Коринтяни 15), точка, която Бахаите също отричат. Макар че възкресението би било чудо, то все пак е исторически оправдан факт, като се има предвид набора от доказателства. Д-р Гари Хабермас, д-р Уилям Лейн Крейг и Н.Т. Райт се справи добре в защитата на историчността на възкресението на Исус Христос.

Бахайската вяра също отрича единствената достатъчност на Христос и на Писанието. Кришна, Буда, Исус, Мохамед, Баб и Бахаулла бяха проявления на Бог и последният от тях щеше да има най-висок авторитет, тъй като щеше да има най-пълното откровение на Бог, според идеята на прогресивно откровение. Тук християнската апологетика може да се използва, за да се демонстрира уникалността на твърденията на християнството и неговата доктринална и практическа истинност, с изключение на противоположните религиозни системи. Бахаите обаче са загрижени да покажат, че всички основни световни религии в крайна сметка са съвместими. Всички разлики ще бъдат обяснени като:

1) Социални закони – вместо надкултурни духовни закони.
2) Ранно откровение – за разлика от по-„пълното“ по-късно откровение.
3) Повредено учение или погрешно тълкуване.

Но дори и с тези квалификации, световните религии са твърде разнообразни и твърде фундаментално различни, за да бъдат помирени. Като се има предвид, че световните религии очевидно учат и практикуват противоположни неща, тежестта е върху бахайите да спасят основните световни религии, като същевременно демонтират почти всичко, което е основополагащо за тези религии. По ирония на съдбата религиите, които са най-приобщаващи – будизъм и индуизъм – са класически атеистични и пантеистични (съответно) и нито атеизмът, нито пантеизмът са разрешени в рамките на строго монотеистичната бахайска вяра. Междувременно религиите, които са най-малко теологически включващи вярата на Бахай – ислямът, християнството, ортодоксалния юдаизъм – са монотеистични, както е и Бахай.

Също така, бахайската вяра учи нещо като спасение, основано на дела. Бахайската вяра не се различава много от исляма в основните си учения за това как да бъдем спасени, с изключение на това, че за бахайите малко се говори за отвъдния живот. Този земен живот трябва да бъде изпълнен с добри дела, които уравновесяват злите ни дела и показват, че той сам заслужава окончателно избавление. Грехът не се плаща и не се разтваря; по-скоро е извинено от вероятно доброжелателен Бог. Човекът няма значима връзка с Бога. Всъщност бахаите учат, че няма личност в същността на Бог, а само в Неговите проявления. Така Бог не се подчинява лесно на отношения с човека. Съответно, християнската доктрина за благодатта се тълкува отново, така че „благодат“ означава „Божията милост към човека да има възможността да спечели освобождение“. Вградено в това учение е отричане на Христовото жертвено изкупление и минимизиране на греха.

Християнската гледна точка за спасението е много различна. Грехът се разбира като вечни и безкрайни последици, тъй като е универсално престъпление срещу безкрайно съвършен Бог (Римляни 3:10, 23). По същия начин грехът е толкова голям, че заслужава житейска (кръвна) жертва и носи вечно наказание в отвъдния живот. Но Христос плаща цената, която всички дължат, като умира като невинна жертва за виновно човечество. Тъй като човекът не може да направи нищо, за да неопетни себе си или да заслужи вечна награда, той или трябва да умре за собствените си грехове, или да вярва, че Христос е умрял на негово място (Исая 53; Римляни 5:8). Така че спасението е или чрез Божията благодат чрез вярата на човека, или няма вечно спасение.

Не е изненада тогава, че бахайската вяра провъзгласява Бахаулла за второто пришествие на Христос. Самият Исус ни предупреди в Евангелието на Матей относно последните времена: „Тогава, ако някой ви каже: Ето, тук е Христос!“ или „Ето го!“ не вярвайте. Защото лъжехристи и лъжепророци ще се появят и ще покажат големи знамения и чудеса, така че да подведат, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23-24). Интересното е, че бахаите обикновено отричат ​​или минимизират всякакви чудеса на Бахаулла. Неговите уникални духовни твърдения се основават на самоутвърден авторитет, странна и необразована мъдрост, плодовито писане, чист живот, консенсус на мнозинството и други субективни тестове. По-обективните тестове като пророческото изпълнение използват силно алегорични тълкувания на Писанието (вж. Крадец в нощта от Уилям Сиърс). Вярата в Бахаулла до голяма степен се свежда до точка на вяра – готов ли е човек да го приеме като проявление на Бог, при липса на обективни доказателства? Разбира се, християнството също призовава за вяра, но християнинът има силни и доказуеми доказателства заедно с тази вяра.

Следователно бахайската вяра не е в съответствие с класическото християнство и има много за какво да отговаря сама по себе си. Как един непознаваем Бог би могъл да извлече такава сложна теология и да оправдае нова световна религия е загадка. Вярата на Бахай е слаба в справянето с греха, третирайки го така, сякаш не е голям проблем и е преодолим с човешки усилия. Божествеността на Христос е отречена, както и доказателствената стойност и буквалният характер на Христовото възкресение. А за бахайската вяра един от най-големите й проблеми е нейният плурализъм. Тоест, как човек може да помири такива различни религиозни, без да ги остави теологически изкоренени? Лесно е да се твърди, че световните религии имат общи черти в етичните си учения и имат някаква концепция за крайната реалност. Но това е още един звяр, който изцяло се опитва да аргументира единството в техните фундаментални учения за това какво е крайната реалност и за това как тази етика се основава.