Какво е аксиология?

Какво е аксиология? Отговор



Аксиологията е изследване на ценностите и как тези ценности възникват в едно общество. Аксиологията се стреми да разбере същността на ценностите и ценностните преценки. Тя е тясно свързана с две други области на философията: етиката и естетиката. И трите клона се занимават със стойността. Етиката се занимава с доброто, опитвайки се да разбере какво е добро и какво означава да си добър. Естетиката се занимава с красотата и хармонията, опитвайки се да разбере красотата и какво означава тя или как се определя. Аксиологията е необходим компонент както на етиката, така и на естетиката, защото човек трябва да използва понятията за стойност, за да дефинира доброта или красота, и следователно трябва да разбере какво е ценно и защо. Разбирането на ценностите ни помага да определим мотива.



Когато децата задават въпроси като защо правим това? или как така? те задават аксиологични въпроси. Те искат да знаят какво е това, което ни мотивира да предприемем действия или да се въздържаме от действие. Родителят казва да не се взима бисквитка от буркана. Детето се чуди защо вземането на бисквитка от буркана е грешно и спори с родителя. Родителят често се уморява да се опитва да обясни и просто отговаря, защото аз го казах. Детето ще спре да спори, ако цени установения авторитет (или ако се страхува от наказанието за неподчинение). От друга страна, детето може да спре да се кара, просто защото уважава своя родител. В този пример стойността е или авторитет, или уважение, в зависимост от ценностите на детето. Аксиологията пита откъде са дошли тези ценности? Може ли някоя от тези стойности да се нарече добра? Един по-добър ли е от друг? Защо?





Вродено на човечеството е желанието за самосъхранение и самопродължаване. Подобно на животните, хората търсят храна и подслон и желаят да се размножават. Но има и друг набор от неща, които търсим: истина, красота, любов. Това са различни нужди, различни ценности, с които животинското царство не се занимава. Библията ни казва отговора защо съществува необходимостта от истина, любов и красота. Ние сме духовни, както и физически същества. Ние сме създадени по образа на Бог (Битие 1:27). Бог е по-висок от естествения свят – Той е свръхестествен – и затова ние сме създадени по образа на това, което е свръхестествено. Следователно ние ценим това, което е свръхестествено и неосезаемо. Защото в Него ние живеем, движим се и съществуваме (Деяния 17:28). Обикновено не мислим за неща като красотата и любовта като свръхестествени, но по дефиниция те са в това, че издигат човечеството над останалата природа. Нашите ценности се определят от нашата природа и нашата природа има духовно измерение.



В Хамлет , заглавният герой казва славно: Каква работа е човекът! Колко благородно по разум! колко безкраен във факултета! във форма, в движение, колко изразително и възхитително! в действие колко като ангел! от страх колко като бог! красотата на света! образецът на животните! И все пак за мен каква е тази квинтесенция от прах? ( Хамлет , II:ii). Това идеално описва главоблъсканицата, която е изправена пред нас. Ние сме създадени по образа на Бог – ние сме невероятни създания. И ние ценим това, което е по-високо от ежедневните ни нужди за оцеляване; искаме да се докоснем до Божественото. И в същото време ние сме прах, подложен на разложение, както физически, така и духовно. Какво ще ни издигне над естественото ни аз, за ​​да постигнем това, което ценим по природа? Когато апостол Павел каза: Нещастник съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? (Римляни 7:24–25), той правеше разлика между мен (свръхестественото) и това тяло (естественото). В крайна сметка за всички нас отговорът е да се върнем към Източника на всяка стойност, Бог. Ние приемаме Неговия безплатен дар на спасение чрез вяра. Следователно, тъй като сме оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме достъп чрез вяра до тази благодат, в която сега стоим. И ние се хвалим с надеждата за Божията слава (Римляни 5:1–2).





Top