Какъв е ковчегът на свидетелството?

Отговор



Първото споменаване на ковчега на свидетелството е в Изход 25:10. Бог даде на Мойсей конкретни инструкции за построяването на скиния, докато пътували в пустинята. Скинията ще бъде мястото, където Божията слава ще обитава сред тях (Изход 25:8–9). Сред стотици други описателни инструкции за тази скиния, Бог каза на Мойсей да построи ковчег на свидетелството, наричан също ковчег на завета (Изход 25:21–22). Думите свидетелство и завет и двете се отнасят до условното споразумение, сключено между Бог и децата на Израел в планината Синай. Ковчегът е буквално кутия или сандък. Така че ковчегът на свидетелството е кутията на споразумението.



Ковчегът на свидетелството беше дървена кутия, покрита със злато отвътре и отвън. Имаше четири външни пръстена, през които можеха да се закачат стълбове за носене. Никой освен първосвещеника не можеше да докосне ковчега (Числа 4:15). Това ще доведе до мигновена смърт, както се случи с човек на име Оза (2 Царе 6:1–7). Бог започваше да учи народа Си за Неговата святост и тяхното недостойнство. Той им демонстрира, че Неговите заповеди не са предложения за договаряне. Той искаше да ги научи да Му се подчиняват във всичко, независимо дали разбират причината за правилата или не.





Капакът на ковчега също бил направен от злато и образувал стол между два херувима, наречен умилостивник. Именно там Бог щеше да се срещне със Своя народ (Изход 25:22). Вътре в ковчега на свидетелството Мойсей постави плочите на закона, които Бог му даде на планината. Ковчегът бил поставен вътре в скинията на най-святото място, където само първосвещеникът можел да отиде веднъж годишно (Изход 26:34). През всичко това Бог рисуваше картина, за да ни помогне да разберем какво е необходимо за грешния човек, за да влезе в присъствието на свят Бог.



Ковчегът на свидетелството получи името си от факта, че ще бъде жилище за Божието свидетелство към Неговия народ. Неговият Закон беше не само словесен, но и написан, гравиран в камък (Изход 34:28; Второзаконие 5:22), така че не можеше да има извинение за непокорството. Евреи 9:4 ни казва, че по-късно израилтяните добавиха към каменните плочи в ковчега на свидетелството делван с мана (Изход 16:32–33) и жезъла на Аарон, който напъпи (Числа 17:8–10).



Ковчегът на свидетелството представлява присъствието на Бог с Неговия народ и Неговата сила отиваше с тях, където и да вземат ковчега (Исус Навин 3:6; Числа 10:33–35). Враговете на Израел, филистимците, откраднаха ковчега веднъж (1 Царе 5:1), надявайки се, че силата му ще им помогне. Те го поставиха в храма на своя идол и зачакаха късмета, който ще донесе. Но бедствието избухна сред филистимците, докато не помолиха своите водачи да изпратят ковчега обратно в Израел (1 Царе 5:4, 6, 9, 11–12). Бог демонстрира, че Той не е талисман за късмет, чиято сила може да има всеки, който улови Неговия ковчег. Силата не беше в ковчега на самото свидетелство; ковчегът само представляваше присъствието на Бог с Неговия народ.



След смъртта и възкресението на Исус (Римляни 14:9), Бог вече не използва ковчег на свидетелството, за да живее със Своя народ. Ние сме под нов завет или завет. На Петдесетница Той изпрати Светия Дух да обитава всеки вярващ (Деяния 2:1–4, 38–39). Ние ставаме Негов храм (1 Коринтяни 6:19). Когато сме новородени чрез вяра в Исус Христос (Йоан 3:3, 16), ние вземаме Бог със себе си навсякъде, където отидем. Филистимците не помогнаха да приютят ковчега, защото ковчегът нямаше сила сам по себе си, ако Бог не беше на тяхна страна. По същия начин ние не се нуждаем от физически предмети – кръстове, изображения, свети мощи – за да носим Божията сила със себе си, защото Той вече пребъдва в нас. Това съзнание за Неговото присъствие, наречено страх от Господа (Псалм 19:19; Притчи 15:33), ни помага да вземаме решения, които Го почитат.