Какво представлява апокрифът на Йоан?

Отговор



Апокрифът на Йоан е написан някъде през втори век след Христа и веднага е смятан за еретичен от ранната църква. Текстът е типичен за гностичните религиозни вярвания, включително заплетена подредба на духовни същества и твърдението, че някои хора са надарени със специално, тайно знание. Апокрифонът на Йоан твърди — невярно — че е написан от апостол Йоан. Предполага се, че тази книга записва тайно откровение, дадено на Йоан от Исус. В него писателят дава драматичен, подробен разказ за случилото се зад кулисите на сътворението, грехопадението на човека и служението на Исус Христос. Произведението понякога се нарича Тайната книга на Йоан.



Като откровено гностичен текст, Апокрифът на Йоан е от малка полза за разбирането на ранната християнска духовност или култура. Това обаче дава голяма представа за вярванията на ранните гностици. Ранните църковни отци като Ириней цитират апокрифона на Йоан като част от своето опровержение на ереста. Основната предпоставка на апокрифона на Йоан е същата като гностическата духовност като цяло. Тоест на определени хора се дава истинско знание под формата на тайни, които само те могат да знаят. А физическите неща – особено човешкото тяло и сексуалността – са фундаментално зли и противоположни на това, което е доброто. Резултатът от подобни учения е сложна дуалистична митология, която противоречи на историята, вдъхновеното Писание и християнската доктрина.





Според апокрифона на Йоан, Исус се яви на Йоан малко след разпятието и обясни истинската история на всичко, което се е случило преди. Тази приказка твърди, че има едно-единствено съвършено същество — Монадата — което е създало група същества, наречени Еони. Първата от тях е женско същество, наречено Барбело, което работи с Монадата, за да създаде същества като Ум и Светлина. Тази Светлина, според гностичния текст, е Исус.



Апокрифът на Йоан продължава, като твърди, че един от тези еони, женската София, нарушава реда на сътворението, като образува нещо без участието на мъжки дух. Резултатът е по-малка група духовни същества, наречени Архонти, като се започне от нечестивия Ялтабаот. Тъй като е грозен, Ялтабаот е скрит от София и не знае за съществуването на Еоните. Той създава цял собствен свят – света, в който живеем сега – и се изявява като бог на това творение.



Когато София признава грешката си пред Монадата, той се съгласява да помогне, докато София и други се опитват да възстановят доброто на Ялтабаот и неговото по-ниско творение. Техният контакт вдъхновява опита на Ялтабаот да създаде друга класа битие, отразявайки смътното му впечатление от Монадата. Това същество е Адам, първият човек. След това София подмамва Ялтабаот да даде на Адам най-важната част от неговата духовна същност. Това кара архонтите да се ядосват, така че те хващат Адам в Едем.



В изкривената, гностическа версия на Едем, представена в апокрифона на Йоан, дървото на познанието за доброто и злото е нещо законно добро, но то е скрито от ревниви духовни сили, водени от Ялтабаот. Съответно текстът твърди, че Исус е накарал Адам да яде от дървото. За да не бъде изоставен, Ялтабаот подмамва Адам и Ева – Ева е била случайно създадена от Ялтабаот от Адам – да правят секс и да правят повече хора. Потискайки знанието на тези новородени хора, Ялтабаот се стреми да запази контрол над един невеж и несъвършен свят.

След това в поредица от въпроси за разговор Йоан пита Исус за въпроси като греха и спасението. Отговорът на Исус, според апокрифона на Йоан, е да твърди, че Неговият дълг е да събужда хората към знание. Тази фалшива версия на Исус контактува с хората и тези, които приемат специалното Му знание, са спасени от смърт.

Очевидно съдържанието на апокрифона на Йоан противоречи на Библията и християнските учения. Следователно не е изненадващо, че никога не се е смятало за част от вдъхновеното Писание. Напротив, ранните църковни отци го заклеймяват като явна лъжа. Въпреки твърденията му, неговата късна датировка и неортодоксална доктрина дисквалифицират апокрифона на Йоан да бъде написан от действителния апостол Йоан. Най-ценното му използване е като инструмент за по-пълно разбиране на твърденията на ранните гностици, особено в контекста на втори век.