Какво е абсурдизъм?

Отговор



Абсурд се отнася до философия, извлечена от екзистенциализма, но доведена до крайност. Абсурдизмът често се изразява в атеистичната литература, дори и случайно. Накратко, абсурдизмът твърди, че Вселената не е по своята същност рационална, нито има някаква конкретна цел. В резултат на това, когато човек се опитва да осмисли реалността, той намира само объркване и конфликт.



Абсурдизмът предполага, че съществуването не трябва да се разбира по никакъв обективен или смислен начин. Всичко, което можем да направим, е да приложим субективно преживяване, което може би е споделено от други. Но ние не можем, според абсурдиста, наистина да осмислим една вселена, която по своята същност е безсмислена и случайна.





Абсурдизмът вдъхнови цял жанр театрална литература, уместно наречен театър на абсурда. Драматурзи като Самюел Бекет и Йожен Йонеско създават пиеси, в които няма сюжет, няма движещо се напред действие и изобилие от не секвитури и кръгови, повтарящи се диалози. В Бекетс В очакване на Годо , например, двама скитници прекарват цялата пиеса в очакване на някого (или нещо), без да знаят защо чакат или дали той (или той) някога ще дойде. Абсурдната тема съобщава факта, че съществуването на скитниците няма истинска цел.



Абсурдизмът е част от философията на екзистенциализма. Екзистенциализмът предполага, че човешкият опит не може да бъде напълно разбран от чистия разум, но изисква определени скокове на вяра. Това не е точно същото нещо като абсурдизма; екзистенциалистите не всички отричат ​​реда или смисъла във Вселената. Самият екзистенциализъм само предполага, че по-фините детайли на подобни неща са извън човешкото разбиране. Абсурдистът приема това по-нататък, като внушава, че се борим да различим ред и смисъл, защото Вселената нито е подредена, нито има смисъл.



Очевидно абсурдизмът има тясна връзка с атеистичния мироглед. Концепцията за напълно безцелна реалност е несъвместима с никаква представа за Бог или богове. Интересното е, че макар не всички атеисти да изповядват абсурдисти, истинският атеизъм предполага абсурдизъм. С други думи, човек може или да вярва в разума, или в атеизма, но не и в двете. Философите са посочили, че ако във Вселената няма замисъл или цел, тогава човешките мисли не са нищо друго освен взаимодействия на частици, водени от случайност. По дефиниция това би означавало, че дори нашите собствени мисли и умове са ненадеждни и лишени от смисъл. Моралът би бил просто още един субективен, безсмислен, безцелен страничен ефект от сляпата физика. С други думи, ако атеизмът е истина, тогава няма такова нещо като разум – а отричането на разума е опростено обяснение на абсурдизма.



Основен компонент във философския абсурдизъм е идеята за страх и конфликт. Писатели като Сартр и Камю често изследват чувствата на безнадеждност, разочарование и отчаяние, когато са изправени пред концепцията за безцелно, безсърдечно, безсмислено съществуване. Неабсурдните екзистенциалисти, като Киркегор, успяха да смекчат своите фрустрации и несигурност, като приемат идеята, че целта и смисълът са просто извън човешкото разбиране, а не измислени.