Какво представлява Авраамовият завет?

Отговор



Договорът е споразумение между две страни. Има два основни типа завети: условни и безусловни. Условният или двустранен договор е споразумение, което е обвързващо и за двете страни за неговото изпълнение. И двете страни се съгласяват да изпълнят определени условия. Ако някоя от страните не успее да изпълни своите отговорности, договорът е нарушен и никоя от страните не трябва да изпълни очакванията на договора. Безусловният или едностранен договор е споразумение между две страни, но само една от двете страни трябва да направи нещо. От другата страна не се изисква нищо.






Авраамовият завет е безусловен завет. Действителният завет се намира в Битие 12:1–3. Церемонията, записана в Битие 15, показва безусловния характер на завета. Когато един договор зависеше от това и двете страни да спазват ангажиментите, тогава и двете страни минаваха между парчетата животни. В Битие 15 само Бог се движи между половините на животните. Авраам беше в дълбок сън. Самотното действие на Бог показва, че заветът е главно Неговото обещание. Той се обвързва със завета.



По-късно Бог даде на Авраам обреда на обрязване като специфичен знак на Авраамовия завет (Битие 17:9–14). Всички мъже от линията на Авраам трябваше да бъдат обрязани и по този начин да носят със себе си доживотен белег в плътта си, че са част от Божието физическо благословение в света. Всеки потомък на Авраам, който отказва обрязването, се обявява за извън Божия завет; това обяснява защо Бог се ядоса на Мойсей, когато Мойсей не успя да обреже сина си (Изход 4:24–26).





Бог реши да призове специален народ за Себе Си и чрез този специален народ Той ще благослови целия свят. Господ казва на Аврам,
Ще те превърна в велика нация,


и аз ще те благословя;
Ще направя името ти велико,
и ще бъдеш благословия.
Ще благословя тези, които те благославят,
и който те прокълне, аз ще прокълна;
и всички народи на земята
ще бъде благословен чрез вас (Битие 12:2–3).

Въз основа на това обещание Бог по-късно промени името на Аврам от Абрам (висок баща) до Абрахам (баща на множество) в Битие 17:5. Както видяхме, Авраамовият завет е безусловен. Трябва също да се приема буквално. Няма нужда да се одухотворява обещанието към Авраам. Божиите обещания към потомството на Авраам ще бъдат изпълнени буквално.

Авраамовият завет включваше обещанието за земя (Битие 12:1). Това беше конкретна земя, действителна собственост, с размери, посочени в Битие 15:18–21. В Битие 13:15 Бог дава на Авраам цялата земя, която може да види, и дарът е обявен за завинаги. Бог нямаше да отхвърли обещанието Си. Територията, дадена като част от Авраамовия завет, е разширена във Второзаконие 30:1–10, често наричана Палестинския завет.

Векове след смъртта на Авраам, децата на Израел завладяха земята под ръководството на Исус Навин (Исус Навин 21:43). В нито един момент от историята обаче Израел не е контролирал цялата земя, определена от Бога. Следователно остава окончателно изпълнение на Авраамовия завет, който ще види Израел да окупира дадената им от Бога родина в най-пълна степен. Изпълнението ще бъде повече от въпрос на география; това също ще бъде време на святост и възстановяване (вж. Езекиил 20:40–44 и 36:1—37:28).

Авраамовият завет също обещава много потомци (Битие 12:2). Бог обеща, че броят на децата на Авраам ще съперничи с този на земния пръст (Битие 15:16). Народите и царете ще произлизат от него (Битие 17:6). Показателно е, че обещанието е дадено на възрастна двойка без деца. Но Авраам не се колебае поради неверието (Римляни 4:20), а съпругата му Сара го смята за верен, който е дал обещанието (Евреи 11:11). Авраам беше оправдан от вярата си (Битие 15:6) и той и съпругата му посрещнаха Исаак, сина на обещанието, в дома си, когато бяха съответно на 100 и 90 години (Битие 21:5).

Бог повтаря Авраамовия завет на Исаак и на неговия син Яков, чието име Бог променя на Израел . Великата нация в крайна сметка се установява в земята, където е живял Авраам. Цар Давид, един от многото потомци на Авраам, получава Давидовия завет (2 Царе 7:12–16), който обещава син на Давид, който един ден ще управлява над еврейската нация – и всички народи – от Йерусалим. Много други старозаветни пророчества сочат благословеното, бъдещо изпълнение на това обещание (напр. Исая 11; Михей 4; Захария 8).

Заветът с Авраам също включва обещание за благословение и изкупление (Битие 12:3). Цялата земя ще бъде благословена чрез Авраам. Това обещание намира своето изпълнение в Новия завет (Еремия 31:31–34; вж. Лука 22:20), който е ратифициран от Исус Христос, синът на Авраам и Изкупителя, който един ден ще възстанови всичко (Деяния 3:21) .

Пет пъти в Битие 12, когато Бог дава Авраамовия завет, Той казва: Ще го направя. Ясно е, че Бог поема тежестта да спазва завета върху Себе Си. Заветът е безусловен. Един ден, Израел ще покайте се, бъдете простени и бъдете възстановени в Божието благоволение (Захария 12:10–14; Римляни 11:25–27). Един ден израелският народ ще притежава цялата територия, която им е обещана. Един ден Месията ще се върне, за да постави трона Си и чрез Неговото праведно управление целият свят ще бъде благословен с изобилие от мир, удоволствие и просперитет.