Какво означава, че човек жъне това, което е посял (Галатяни 6:7)?

Отговор



В първите няколко стиха на Галатяни 6 Павел подчертава, че хората са отговорни за своите действия и трябва да бъдат нежни, когато другите се провалят (Галатяни 6:1). Освен че нежността е израз на любов и изпълнение на закона на Христос (Галатяни 6:2), нежният отговор към другите е един от начините да се предпазим от неприятности, защото може да ни помогне да избегнем свръхкритичност. Въпреки че пасажът насърчава читателите да бъдат внимателни към другите, истината остава, че каквото посее човек, той и пожъне (Галатяни 6:7). Така че, докато трябва да носим товарите на другия (Галатяни 6:2), ние все пак сме отговорни да носим собствения си товар (Галатяни 6:5).



В Галатяни 6:7 Павел напомня на читателите, че каквото посее човек, това ще и пожъне (NKJV). Бог е справедлив Бог и е установил в целия човешки опит концепцията за сеитба и жътва. Когато фермер засажда семена и се грижи за тези семена, те обикновено ще поникнат и ще произведат растеж. По същия начин, каквото и да засади човек в собственото си мислене и поведение, по-късно ще даде плод – или добър, или лош. Ако човек е фокусиран върху изпълнението на желанията на плътта и това е, в което инвестира, тогава този човек ще пожъне плодове от тази инвестиция. Павел описва този плод в Галатяни 5:19–21 и списъкът не е красив. От друга страна, ако някой инвестира в духовни неща, тогава плодът в живота му ще бъде духовен и полезен (Галатяни 6:8). Павел обяснява как Светият Дух дава плод в хората и как изглежда (Галатяни 5:22–23).





Павел въвежда истината, че това, което човек сее, той и жъне с мрачно предупреждение: Не се заблуждавайте: Бог не може да бъде подиграван (Галатяни 6:7). Мъдрите читатели ще обърнат внимание на собствения си живот и ще предприемат стъпки, за да гарантират, че живеят според този принцип. Нека никой не си мисли, че той или тя е изключение от правилото. Жътвата следва сеитбата и има значение какво сееш. Бог изследва сърцето и знае всяко обстоятелство и Неговият указ, че реколтата ще съответства на засаждането, няма да бъде отменена.



На друго място Павел обяснява по-нататък концепцията, че каквото човек сее, той и жъне. В 1 Коринтяни 3:8 той твърди, че всеки човек ще бъде възнаграден според собствената си работа. Нито този, който засажда, нито този, който полива, са най-значимите фактори в уравнението, защото Бог причинява растежа (1 Коринтяни 3:7–8). Така че, дори когато засаждаме и поливаме добре – фокусирайки се върху нещата, свързани с нашия нов живот в Христос – все пак Бог е този, който причинява растежа. И въпреки че Бог възнаграждава този, който работи, ние разбираме, че дори нашата възможност да работим е дар от Бога. С други думи, принципът, че каквото човек сее, това той и жъне, учи както на Божията справедливост, така и на Неговата милост.



Можем да приложим принципа да жънем това, което посеем към въпроса за спасението. Ако не познаваме Исус Христос като наш Спасител, тогава ние все още сме мъртви в нашия грях или отделени от правилните отношения с Бог (вж. Ефесяни 2:1–5). Ако сме в това състояние, тогава дори нашите праведни дела са като нечисти парцали в сравнение с Божия стандарт за праведност (Исая 64:6). Ако сме в това състояние, тогава истината, че каквото човек сее, това той и жъне (Галатяни 6:7) всъщност е ужасяваща, защото сеем според греха и смъртта и плодът ще отразява това. От друга страна, ако в Своята милост Бог ни съживи заедно с Христос чрез благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8–10), тогава имаме възможността да сеем според новостта на живота. Благодарение на Неговата благодат сега можем да инвестираме в неща, които имат вечна стойност и да виждаме плодове, които също имат вечна стойност. Фактът, че каквото човек сее, това той и жъне не е само за справедливост, но и за величествената Божия милост. Бог не ни е дал това, което заслужаваме; в Своята удивителна благодат Бог ни даде това, което не заслужавахме – възможността да посеем семето на правдата, за да можем да видим плода на Неговата правда в живота си.