Какво означава, че на хората е определено веднъж да умрат (Евреи 9:27)?

Отговор



Евреи 9:27 казва: На хората е определено веднъж да умрат, но след това съдът (KJV). Писмото до Евреите се фокусира върху превъзходството на Исус и отговорността, която трябва да обърнем внимание на Него. Евреи 9 подчертава превъзходството на Исус в ролята Му на посредник на нов и вечно траен завет. Близо до края на контекста, авторът на Послание към Евреи заявява, че на хората е определено веднъж да умрат (Евреи 9:27). Това, което авторът има предвид, като казва това, ни помага да разберем друг начин, по който Исус е превъзходен и достоен за нашето доверие и нашата любов.



Първо в този контекст писателят обяснява, че първият завет – Моисеевият завет (Изход 19:5–6) – е имал свои собствени правила за поклонение (Евреи 9:1–2). Той конкретно цитира скинията и нейното обзавеждане (Евреи 9:2–5). Когато скинията е била построена и действаща, свещеникът влизал редовно във външната част на скинията, за да принася жертви (Евреи 9:6). Но по-рядко първосвещеникът влиза, за да принася жертви за грехове, извършени в невежество (Евреи 9:7). Писателят обяснява, че скинията и правилата за поклонение там – включително непрекъснатите жертви – илюстрират, че тези неща не са разрешили проблема с греха веднъж завинаги; по-скоро те очакваха с нетърпение Някой, който ще го направи (Евреи 9:8–10). Това е важно по няколко причини – едната е, че на хората е определено веднъж да умрат (Евреи 9:27).





Докато свещениците влизаха във физическа скиния, направена с човешки ръце и трябваше да принасят жертви много пъти, Исус влиза в святото място, което не е направено с човешки ръце, и принася една съвършена жертва – Себе Си – за разрешаване на греха, осигурявайки вечно изкупление (Евреи 9:11- 12). По този начин Исус разреши проблема с греха и смъртта – проблем, който предначертаваше хората веднъж да умрат. Жертвите на Моисеевия завет бяха много и бяха временни. Те не можеха да премахнат греха; те биха могли само да посочат необходимостта този грях да бъде преправен веднъж завинаги. Исус, като Съвършената Жертва, успя да ни очисти от греха и да ни освободи от смъртта (Евреи 9:13–14).



Когато направи това, Исус също стана посредник на нов завет (предсказан в Еремия 31). Този завет за Израел и Юда (Еремия 31:31) ще осигури на хората да имат прошка и да бъдат Божии хора (Еремия 31:34). Новият завет ще бъде Божият начин за разрешаване на греха и смъртта за народа на Израел и Юда. Жертвата на Исус не само осигури вечно изкупление за всички, които биха се доверили на Него, но също така осигури средства за изпълнение на новия завет за Израел и Юда един ден в бъдещето – те също бяха засегнати от проблема с греха, защото е назначен на хората веднъж да умрат. Старият завет не осигури правда на народа на Израел; то само показа необходимостта от изкупление в Христос (Галатяни 3:24). Така новият завет е по-висок от стария завет, а Исус като посредник на новия завет е по-висок от Мойсей (Евреи 9:15–22; 3:1–6).



Жертвата на Исус беше веднъж завинаги, а не като често повтаряните жертви, които свещениците принасяха. И Неговата жертва беше ефективна като приемлива жертва на Отца. Чрез собствената Си жертва Той премахна греха (Евреи 9:26), като по този начин разреши проблема със смъртта, която е резултат от греха. На хората е определено веднъж да умрат и след това да бъдат съдени (Евреи 9:27). Поради съвършената жертва на Исус, ние вече не трябва да се страхуваме от смъртта, защото ще бъдем възкресени в нов живот (1 Коринтяни 15:20–21). Вече не е нужно да се страхуваме от съд, защото именно чрез благодат чрез вяра сме освободени от греха (Ефесяни 2:8–9). Няма да бъдем осъдени за грях, защото сме простени и правени в Исус. Когато Той дойде отново, това няма да бъде за осъждане на греха на онези, които са били изкупени (Евреи 9:28).



На хората е определено да умрат веднъж, но Исус е победил греха и смъртта и поради тази причина ние трябва да обърнем голямо внимание на Него и на това, което Той е направил и казал (Евреи 2:1).