Какво означава, че християните са ароматът на Христос?

Отговор



Второ Коринтяни 2:15 казва: Защото ние сме за Бога благоуханието на Христос между онези, които се спасяват и тези, които погиват. За да разберем какво е имал предвид апостол Павел, когато е казал, че християните са ароматът на Христос, трябва да погледнем стиховете, които непосредствено заобикалят израза: Но благодарение на Бога, Който винаги ни води като пленници в триумфалното шествие на Христос и ни използва, за да разпространяваме ароматът на познанието за него навсякъде. Защото ние сме за Бога благоуханието на Христос между онези, които се спасяват и тези, които погиват. За този ние сме аромат, който носи смърт; на другия аромат, който носи живот. И кой е равен на такава задача? (стихове 14–16).



За еврейския народ аналогията на апостол Павел с приятния аромат на Христос би представлявала непосредствена асоциация. В Стария завет миризмата на всеизгарянията е описана като аромат, угоден на Господа (Битие 8:20–21; Левит 23:18; Числа 28:27). За езичниците тази фраза би предполагала, че ароматът на тамян се изгаря като принос на боговете. Въпреки това Пол имаше предвид по-конкретна картина.





Апостолът говореше на коринтяните за последните събития в неговото служение на евангелизация. Въпреки всички трудности и разочарования, с които се е сблъсквал, докато пътува от град на град, разпространявайки евангелието, Павел успява да размишлява върху Божията доброта с благодарност. След това апостолът сравнява това служение на евангелизация с триумфалните военни паради, които са били обичайни по това време в римския свят.



Метафората на Павел ще бъде лесно разбрана от неговата публика, като апостолът и неговите съработници са изобразени като победоносни войници в триумфално шествие. По време на тези римски военни паради военнопленниците ще бъдат марширувани по улиците, докато се носят гирлянди от цветя и се изгаря тамян на боговете. Ароматните парфюми се носеха във въздуха, докато зрителите и тези в шествието вдъхваха уханието им. На финала на парада много затворници щяха да бъдат убити. Така ароматите бяха приятни и животворни за победителите, но бяха мирис на смърт за победените.



В аналогията на Павел той разделя човечеството на две групи: тези по пътя на спасението и тези по пътя към унищожението. Ароматът, разпространен навсякъде от служението на евангелизацията, беше познанието за Бог като победител. Християните, които разпространяват Евангелието, са членове на Божията победоносна армия, водена от Исус Христос. Вярващите са като аромата или уханието, разпространено по време на победните процесии. И победителите, и загиналите усещат аромата; обаче има различно значение за двете групи. За победоносната армия и нейните народи ароматът би бил свързан с радостта от триумфа. Но за военнопленниците ароматът би бил свързан с поражение, робство и смърт.



Тази брилянтна метафора контрастира християнските и нехристиянските отговори на слушането на Евангелието. Сред нехристияните, тези, които са по пътя към унищожението, вярващите, които проповядват евангелието, разпространяват сякаш миризмата на смърт. За християните, които са по пътя към спасението, те произвеждат аромата на живота.

Поразен от изключителната важност на това служение за разпространение на Евангелието, Павел възкликна: А кой е равен на такава задача? Изводът е, че никой не е достоен. Павел беше изумен, че Бог ще назначи хора да участват в тази задача. По-късно, във 2 Коринтяни 3:5–6, Павел потвърждава, че нашата способност почива единствено на Бог: Не че ние сме компетентни сами по себе си да претендираме за нещо за себе си, но нашата компетентност идва от Бог. Той ни направи компетентни като служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът дава живот.