Какво означава да пребъдваш в Христос?

Отговор



Да пребъдеш означава да живееш, да продължиш или да останеш; така че да пребъдеш в Христос означава да живееш в Него или да останеш в Него. Когато човек е спасен, той или тя се описват като намиращи се в Христос (Римляни 8:1; 2 Коринтяни 5:17), поддържан в постоянна връзка (Йоан 10:28–29). Следователно пребъдването в Христос не е специално ниво на християнски опит, достъпно само за малцина; по-скоро това е позицията на всички истински вярващи. Разликата между пребъдващите в Христос и тези, които не пребъдват в Христос, е разликата между спасените и неспасените.



Пребъдването в Христос се преподава в 1 Йоан 2:5–6, където е синоним на познаване на Христос (стихове 2 и 3). По-късно в същата глава Йоан приравнява оставането в Отца и Сина с обещанието за вечен живот (стихове 24 и 25). Библейски, пребъдването, оставането и познаването на Христос са препратки към едно и също нещо: спасението.





Фразата пребъдващ в Христос изобразява интимна, близка връзка, а не само повърхностно познанство. В Йоан 15:4–7 Исус казва на учениците Си, че черпенето на живот от Него е от съществено значение, използвайки картината на клони, съединени с лоза: Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не пребъдва на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мен. Аз съм лозата, вие сте клоните; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод, защото без Мене не можете да правите нищо. Ако някой не пребъдва в Мене, той се хвърля като пръчка и изсъхва; и те ги събират и ги хвърлят в огъня и те изгарят. Ако пребъдвате в Мен и Моите думи пребъдват във вас, искайте каквото искате и ще ви бъде. Без това жизненоважно единение с Христос, което осигурява спасението, не може да има живот и производителност. На друго място Библията оприличава връзката ни с Христос с тази на тяло с глава (Колосяни 1:18) – друг основен съюз.



Някои хора приемат предупреждението от Йоан 15:6 (клоните, които не остават в лозата, се изхвърлят и изгарят), за да означават, че християните винаги са в опасност да загубят своето спасение. С други думи, те казват, че е възможно да бъдем спасени, но не и да пребъдем, в който случай ще бъдем отхвърлени. Но това би могло да е вярно само ако пребъдването е отделено от спасението, отнасяйки се до състояние на близост с Христос, което трябва да се стремим да постигнем след спасението. Библията е ясна, че спасението идва по благодат и се поддържа от благодат (Галатяни 3:2–3). Освен това, ако една клонка може по някакъв начин да падне от лозата, което води до загубата на спасението, тогава други, много ясни пасажи от Писанието биха били противоречащи (вижте Йоан 10:27–30).



Най-добре е да тълкуваме метафората на Истинската лоза по следния начин: очевидно Исус е Истинската лоза. Клонките, които пребъдват в Него, са наистина спасените – те имат реална и жизненоважна връзка със Спасителя. Изсъхналите клони, които не пребъдват в Него, са неспасените претенденти, които се преструваха, че са привързани към Лозата, но не черпиха живот от Него. В крайна сметка претендентите ще бъдат видяни каквито са били: закачани, които не са имали автентична привързаност към Исус. За известно време и Петър, и Юда изглеждаха еднакви в ходенето си с Христос. Но Петър беше привързан към Лозата; Юда не беше.



Йоан повтаря принципа на изсъхналите клони по следния начин: Те [хората, които сега се противопоставят на Христос] излязоха от нас, но всъщност не принадлежаха на нас. Защото, ако бяха наши, щяха да останат с нас; но отиването им показа, че никой от тях не принадлежи на нас (1 Йоан 2:19).

Едно от доказателствата за спасението е постоянството или постоянното пребиваване в Христос. Спасените ще продължат да ходят с Христос (вижте Откровение 2:26). Тоест, те ще пребъдват или ще останат в Него. Бог ще завърши Своето дело в тях (Филипяни 1:6) и те ще принесат много плод за Божията слава (Йоан 15:5). Тези, които отпадат, обръщат гръб на Христос или не пребъдват, просто показват липсата на спасителна вяра. Пребъдването не е това, което ни спасява, но е един от признаците за спасение.

Доказателствата за пребъдване в Христос (т.е. доказателства, че човек наистина е спасен, а не просто се преструва) включват подчинение на Христовите заповеди (Йоан 15:10; 1 Йоан 3:24); следвайки примера на Исус (1 Йоан 2:6); живот свободен от обичайния грях (1 Йоан 3:6); и осъзнаването на божественото присъствие в нечий живот (1 Йоан 4:13).