Какво казва Бог за мен?
Отговор
Преди да погледнем какво казва Библията за даден човек, трябва да разглобим концепция, която набира популярност в съвременното християнство. Подвеждащо послание, поддържано от различни медийни проповедници, автори на бестселъри и учители по просперитет, е, че ВСИЧКО е за мен. Бог е за мен. Библията е за мен. Вселената е за мен. В рамките на тази идеология е погрешната идея, че Бог съществува за мен. Вместо Бог да създаде човека по Свой образ, ние се опитахме да пресъздадем Бог по наш образ.
Бог обаче има какво да каже за нас като човешка раса и в Библията можем да научим много за себе си като личности. Когато четем какво казва Библията за нас, трябва да използваме лещите на благоговението и смирението. Решението на Бог да общува с нас не е причина за арогантност от наша страна, а за безкрайна благодарност. За да разбера какво казва Бог за мен, трябва да разбера какво казва Бог за Себе Си. Иначе няма значение. Освен ако Бог не е този, за когото се казва, че е, тогава няма значение кой казва, че съм.
Едно нещо, което Бог казва за мен, е, че съм създаден по Негов образ (Битие 1:27). Бог е говорил по-голямата част от творението в битието, но когато е създал човечеството, Той го е направил по различен начин. Той слезе в пръстта, образува човек от глината, която създаде, и след това вдъхна собствения си живот в този човек. В този момент човекът стана жива душа (Битие 2:7). По-късно Бог създаде жена от реброто на мъжа и съедини мъжа и жената като съпруг и съпруга (Битие 2:21–24). Тези човешки същества са били отделени от животните и растенията, които също са имали живот. Мъжът и жената имаха диханието на Бог в дробовете си. Даден им е вечен дух, точно както има Бог. Тези духове щяха да живеят вечно и Божият план беше те да съществуват вечно в общение с Него.
Друго нещо, което Бог казва за мен, е, че съм грешник, отделен от Бога. Адам и Ева не се подчиниха на Бог и този акт донесе греха в Божия съвършен свят (Битие 2:16–17; Битие 3). От този момент нататък всички човешки същества се раждат с греховната природа на своите първи родители (Римляни 5:12). Греховната природа, която наследяваме – и грехът, който ние лично извършваме – ни отделя от Божието свято присъствие (Римляни 3:23; 6:23).
Друго нещо, което Бог казва за мен, е, че моят Създател ме обича. Той не трябва. Но самото Му естество е любов (1 Йоан 4:8) и Той поставя любовта Си върху нас. В любовта Си Бог активно работи за нашето трайно добро, дори до степен да пожертва Себе Си, за да ни спаси (Римляни 5:8).
Друго нещо, което Бог казва за мен, е, че ме е проектирал да изпълня уникална цел (Псалм 139:13–16). Бог е направил всеки един от нас точно по начина, по който Той иска за Негова слава и за осъществяване на Неговата воля. Дори нашите борби и слабости съществуват, за да подчертаят Неговата благодат и да ни накарат да се вкопчим в Него (вж. Изход 4:11).
Тогава Бог показа Своята любов в най-щедрото действие, което светът някога ще познава. Той изпрати собствения си Син, Исус, на земята, за да понесе наказанието, което нашите грехове заслужават (Йоан 3:16–18; Колосяни 2:14; 2 Коринтяни 5:21).
Нещо друго, което Бог казва за мен, е, че принадлежа към една от двете групи: Божиите деца или децата на дявола (1 Йоан 3:7–10). Божиите деца са тези, които вярват в смъртта и възкресението на Исус. Те са получили пълно прощение, опрощение на греха и вечен живот (Йоан 1:12). Те са осиновени в Божието семейство (Римляни 10:9–13). Децата на дявола са онези, които отхвърлят Христос и Неговото предложение за спасение. Те все още са в греховете си и са под Божието осъждане. Колосяни 3:1–17 обяснява разликата между онези, които са подложени на Божия гняв, и онези, които са били възстановени от Бог.
И така, това, което Бог казва за мен, зависи от моето положение с Христос. На онези, които Го отхвърлят, Той казва: Покайте се и се обърнете към Мен (вижте Деяния 3:19). На тези, които Го приемат, Той казва: Приятелю, греховете ти са простени (Лука 5:20) и бъди свят, както аз съм свят (1 Петрово 1:15–16). Божиите деца вече са осиновени, оправдани и много обичани. Но Той иска децата Му да придобият семейна прилика. Той ни спасява, за да може да ни съобразява с подобието на Исус (Римляни 8:29).
Когато съм осиновен от Бог като Негово дете, Той има какво да каже за мен. Имам нова самоличност (Йоан 3:3). Вече не съм дете на гнева (Ефесяни 2:3), предназначено за вечност без Бог (Матей 25:41). Аз съм в Христос, покрит с Неговата правда и напълно приет от Бог (Филипяни 1:1). Бог казва, че вече не съм под осъждане (Римляни 8:1); Той вече не вижда моите несъвършенства; Вместо това той вижда праведността на Своя Син (Ефесяни 2:13; Евреи 8:12). Бог казва, че аз съм повече от победител чрез Този, Който ни възлюби (Римляни 8:37). Той казва, че мога да участвам в божествената природа, като съм избягал от покварата в света, причинена от зли желания (2 Петрово 1:4).
В Деня на Страшния съд това, което Бог казва за мен, ще направи всичко различно за вечността. Божиите думи към хората в този ден ще бъдат или, никога не те познавах. Далеч от мен, злодеи! (Матей 7:23) или, Браво, добри и верни слуго! . . . Елате и споделете щастието на своя господар! (Матей 25:23). Когато застанем пред Бог, това, което Той казва за нас, ще бъде определено от връзката ни, от вярата, с Исус Христос (Йоан 3:18). Бог изпрати Своя единствен и единствен Син да плати цената, която дължим. Трябва да отговорим на този въпрос: Какво ще правя с Христос?