Какви са последствията от отвръщането на нациите от Бога?
Отговор
Псалм 33:12 казва: Благословен е народът, чийто Бог е Господ, хората, които Той избра за свое наследство! Псалмистът говори за народа на Израел. Бог избра Израел като нацията, чрез която ще донесе обещания Си Месия (Второзаконие 18:15; Малахия 4:5–6; Исая 7:14–16). Той обеща да осигури, благослови и защити израилтяните, ако Го последват. Но Старият Завет ни дава сърцераздирателни подробности за това, което се е случило, когато са се отвърнали от Него (Езекиил 5; 20:8; Исая 1). Историята на Израел ни показва някои от последствията, които могат да сполетят една нация, когато нейният народ се отвърне от Бога.
Никоя друга нация на земята никога няма да има позицията, която Израел има в Божия велик план. Би било грешка да се претендират много от конкретните обещания, които Бог е дал на Израел, защото те са били за определено време и цел. Например на днешните нации не се обещават големи култури и здрави добитък, ако се подчиняват на Мойсеевия закон (вж. Второзаконие 28:4); това обещание беше за Израел по силата на Стария Завет в Обещаната земя – благословията беше конкретно обвързана със земята на Израел (стих 11). Но много от общите принципи, намиращи се в Писанието, са приложими за всеки. Можем да научим от историята на Израел какво по принцип да очакваме, когато народите почитат Господ и какво като цяло да очакваме, когато се бунтуват срещу Неговите заповеди.
Докато израилтяните почитаха Господа, разрушаваха идолски храмове и спазваха Божиите заповеди, Господ участваше активно в тяхната защита, когато други народи се бореха срещу тях. Изход 14 е първият пример за Господ като Защитник на новосформираната нация Израел. Докато Мойсей извежда народа от Египет, фараонът и армиите му се втурват след тях. Хората се ужасиха и започнаха да се съмняват дали Мойсей знае какво прави. Но тогава Мойсей отговори на хората: „Не се страхувайте. Стойте твърдо и ще видите избавлението, което Господ ще ви донесе днес. Египтяните, които виждате днес, никога повече няма да видите. Господ ще се бори за вас; трябва само да бъдете неподвижни“ (Изход 14:13–14). Това, което последва, беше чудотворното разделяне на Червено море (стихове 21–22).
За разлика от тази чудотворна намеса, Библията ни дава примери как Бог отказва да се намеси, когато разрушението дойде върху Израел. Второто царе, започващо в глава 24, описва подробно края на Божието благословение върху Израел. Избраният от Бога народ се противопостави на Господа, построи идолски храмове и беше изпълнил живота си с блудство, убийства и прелюбодеяние. Те бяха осквернили храма и пренебрегнаха Закона от поколения. Бог изпраща пророци да ги призовават към покаяние, но те не слушат и често убиват тези пратеници (Лука 11:27–28). Господ ги беше предупреждавал многократно и когато те отказаха да слушат, Той изпрати присъда под формата на нашественици, които ги взеха в плен и разрушиха градовете им (4 Царе 24:12–14). Някога великата нация беше свалена и загуби благословиите, които Бог искаше да й даде. Общият принцип, който научаваме от това, е, че грехът носи отрицателни последици. Галатяни 6:7 е Божието предупреждение към отделни хора и народи, че Той няма да бъде подиграван. Пожънем това, което посеем.
Много нации от древността вече не съществуват, тъй като са довели Божията присъда върху себе си за греха си. Едом (Еремия 49:17–22), Асирия (Софония 2:13–15), Содом (Битие 18:20) и Вавилон (Еремия 51) всички бяха заличени, според библейските пророци, заради тяхното зло пред Господи. Не остават представители на хетите (Изход 23:23), моавците (Софония 2:8–10) или филистимците (Софония 2:5) поради упорития им бунт срещу Господ.
Бог благослови Израел да ги просперира, когато хората Го почитат. Бог ги беше довел в земя, която течеше с мляко и мед (Числа 14:8). Когато Му се покориха, Той обеща да осигури всичко, от което се нуждаят, и да защити живота им (Изход 23:25–26). Той се интересуваше те да живеят мирно и щастливо (3 Царе 4:25; Псалм 29:11; Притчи 19:23). Той им заповяда да почитат съботите Му, за да си починат (Левит 19:30). Но когато Израел последва нечестивите царе в идолопоклонство и блудство, Бог изпрати глад и мор на земята, която обичаше (Езекиил 5:17). От това научаваме, че Господ се радва да просперира Своите лоялни служители (Псалм 25:12–13; Притчи 13:21). Материалното богатство не е доказателство, че Бог благославя една нация, тъй като злите крале и държави също просперират. Но когато почитаме Господ и се подчиняваме на Неговите заповеди, ние извличаме ползите от това да живеем почтено, морално и честно. Нация, която почита Божиите закони, жъне и тази полза. Историята показва, че тези, които не го правят, често се унищожават отвътре.
Бог ни дава Своите закони за наше добро. Той ни създаде, за да общуваме с Него и да ходим в правда. Когато правим това, ние живеем в рамките на здравословните граници, които Той установи, и сме защитени от голяма част от сърдечната болка и катастрофата, които Сатана замисля. Но когато една нация се отвърне от истинския Бог и стане свой собствен бог, Господ отстранява защитната Си ръка и позволява на тази нация да изживее света, който е поискал. Римляни 1:18–32 ни показва развитието на хора и народи, които се противопоставиха на Бог и предефинираха морала. Хомосексуалността, необузданата похот и идолопоклонството са част от Божията присъда върху нация, която се е отвърнала от Него.
Добрата новина е, че Бог познава онези, които са Негови, и обещава да ги възнагради, дори когато всички останали са се отклонили. Малахия 3:13–18 съдържа един от най-утешните пасажи в Стария завет. Това ни напомня, че Бог гледа, Той знае всичко и ще съди праведно. Дори когато една нация се отвърне от Бога, хората в тази нация все още могат да Го следват и да знаят, че имената им са записани в Божията книга за възпоменание.