Има ли задгробен живот?

Отговор



Книгата на Йов задава въпрос за отвъдния живот много просто: Ако човек умре, ще оживее ли отново? (Йов 14:14). Задаването на въпроса е лесно; по-трудно е да се намери някой, който да отговори на въпроса с авторитет и опит.






Исус Христос е единственият човек, който може да говори с реален авторитет (и опит) относно отвъдния живот. Това, което Му дава единствената власт да говори за небето, е, че Той е дошъл оттам: Никой никога не е отишъл на небето освен Онзи, който дойде от небето – Човешкият Син (Йоан 3:13). Господ Исус, със Своя опит от първа ръка на небето, ни представя три основни истини относно темата за живота след смъртта:



1. Има задгробен живот.


2. Когато човек умре, има две възможни дестинации, до които той или тя може да отиде.


3. Има един начин да си осигурите положително преживяване след смъртта.



Първо, Христос потвърждава, че има отвъден живот няколко пъти. Например, при среща със садукеите, които отричаха учението за възкресението, Исус каза: За възкръсването на мъртвите – не сте ли чели в Книгата на Мойсей, в разказа за горящия храст, как Бог му каза: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Силно грешите! (Марко 12:26–27). Според Исус тези, които са умрели преди векове, са били много живи с Бог в този момент.

В друг пасаж Исус утешава Своите ученици (и нас), като им разказва за отвъдния живот. Те могат да очакват с нетърпение да бъдат с Него в небето: Не позволявайте на сърцата ви да се смущават. Вие вярвате в Бог; вярвай и в мен. Къщата на баща ми има много стаи; ако не беше така, щях ли да ти кажа, че отивам там, за да ти приготвя място? И ако отида и ви приготвя място, ще се върна и ще ви взема при мен, за да бъдете и вие там, където съм Аз (Йоан 14:1–3).

Исус също говори авторитетно за двете различни съдби, които ги очакват в отвъдното. В разказа за богаташа и Лазар Исус казва: Дойде времето, когато просякът умря и ангелите го отнесоха при Авраам. И богаташът умрял и бил погребан. В ада, където се мъчеше, той вдигна поглед и видя Авраам далеч, с Лазар до него (Лука 16:22–23). Забележете, че няма Чистилище за тези, които умират; отиват директно към вечната си съдба. Исус учи повече за различните съдби на праведните и нечестивите в Матей 25:46 и Йоан 5:25–29.

Исус също така подчерта, че това, което определя вечното предназначение на човека, е дали той има вяра в Божия единороден Син или не. Нуждата от вяра е ясна: всеки, който вярва, може да има вечен живот в себе си. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Своя Син на света, за да осъди света, но за да спаси света чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, но който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Божия Единороден Син (Йоан 3:15–18).

За онези, които се покаят за греха си и приемат Исус Христос като свой Спасител, отвъдният живот ще се състои от цяла вечност, прекарана в наслада на Бог. За онези, които отхвърлят Христос, обаче, задгробният живот ще бъде съвсем различен. Исус описва тяхната съдба като тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби (Матей 8:12). Като изпратен от небето авторитет в отвъдното, Исус ни предупреждава да избираме мъдро: Влезте през тясната порта; защото широка е портата и широк е пътят, който води към погибел, и мнозина влизат през нея. Но малка е портата и тесен е пътят, който води към живота, и само малцина го намират (Матей 7:13–14).

Говорейки за живота след смъртта, Дж. Б. Харди, канадски учен, веднъж каза, че имам само два въпроса. Първо, някой някога победил ли е смъртта? Второ, той направи ли начин и за мен да го направя? Отговорът и на двата въпроса на Харди е да. Една Личност едновременно е победила смъртта и е осигурила начин на всеки, който се уповава на Него, да я преодолее. Никой, който се доверява на Исус Христос, не трябва да се страхува от смъртта и ние можем да се радваме на Господното спасение: Когато тленното се облече с нетленното и смъртното в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното: „Смъртта има беше погълнат от победата.
„Къде, о, смъртта, е твоята победа?
Къде, о, смърт, е твоето жило?“ (1 Коринтяни 15:54–55).