Ако Бог мрази аборта, защо допуска спонтанни аборти?

Отговор



Понякога Бог допуска спонтанни аборти за Неговите собствени цели. Трябва да се направи важно разграничение между естествения спонтанен аборт и умишленото прекратяване на човешкия живот чрез аборт. Въпреки че загубата на бременност е известна в света на медицината като спонтанен аборт, тя няма нищо общо с индуциран аборт или аборт по заявка. Едното е непланирано (от човешка гледна точка); другото е целенасочено. Едната се основава на Божията власт над живота и смъртта; другото е човешка узурпация на божествената власт.



Често срещана форма на спонтанен аборт е извънматочна бременност. Извънматочна бременност възниква, когато оплодената яйцеклетка се имплантира някъде другаде освен матката. Такава бременност не може да протече нормално. Въпреки че яйцето е оплодено и ембрионът е нараснал до известна степен, то никога не може да се развие напълно, освен в редки случаи. Оплодената яйцеклетка често се имплантира във фалопиева тръба, в яйчник или в шийката на матката. Нито едно от тези места не е предназначено да поддържа нарастващ живот и бременността ще завърши със спонтанен аборт или в някои случаи чрез хирургическа интервенция за защита на здравето на майката.





Отстраняването на извънматочна бременност, дори чрез медицинска намеса, не е същото нещо като аборт. Индуциран аборт слага край на живота на растящо бебе, което иначе би се развило до етап, в който може да оцелее извън утробата. Ако остане само, преди раждането дете в утробата продължава да расте и да се развива. Абортът довежда този живот до преждевременен край. При извънматочна бременност, за разлика от това, оплодената яйцеклетка вероятно никога няма да се развие до етап, в който бебето може да оцелее извън майката. Ембрионът обикновено умира сам и се изхвърля естествено или тъканта се абсорбира в тялото на майката. В някои случаи нарастването на извънматочна бременност причинява тежко кървене, болка или животозастрашаващи състояния, които изискват хирургично отстраняване на ембриона.



В този разбит свят, доминиран от греха, Бог е позволил много неща, които не му харесват. Спонтанни аборти, извънматочна бременност и вродени дефекти са сред тях. Войните, природните бедствия, болестите, смъртта, престъпността и всички други прояви на грях могат да останат за известно време. Всички те са част от проклятието на греха върху този паднал свят. Въпреки че Бог контролира всичко, Той все още позволява на това, което мрази, да постигне това, което желае (вж. Исая 46:9–11).



Исус ни даде поглед върху ума на Бог, когато отговори на въпрос за човек, роден сляп. Запитан чий грях е причинил този човек да се роди безвиден, Исус отговори: Не е съгрешил този човек или родителите му, а за да могат Божиите дела да се проявят в него (Йоан 9:3). В този случай Божиите дела доведоха до чудотворно изцеление, при което мнозина повярваха в Христос. Бог допуска и други трудни ситуации, за да донесе по-голямо благо (Притчи 19:21). Тъй като Бог е създателят на целия живот, само Той може да отнеме този развиващ се живот, без да е убиец. Когато човешките същества прекъсват Божието творческо дело чрез аборт, ние узурпираме власт, която принадлежи само на Създателя (Псалм 139:13–16).



Само Бог може да донесе вечно добро от ситуации, които не са добри (Римляни 8:28). Ние нямаме силата да направим това. Не сме започнали да бие това мъничко сърце, да създадем кръвта, която тече през вените на плода, или да предопределим дните от живота на детето, както Бог направи. Следователно, когато човешките същества предизвикват аборт, ние унищожаваме Божието творческо дело без Неговото разрешение. Въпреки това, когато Бог избере чрез спонтанен аборт да отнеме живота на детето рано, Той има право да го направи. Това е Неговото дете, Неговото дело, Неговият шедьовър (Ефесяни 2:10; Марк 10:14).