Как християнинът трябва да гледа на алкохолиците?

Отговор



Алкохолизмът е само една от многото зависимости, които могат да поемат контрола над живота на някого. Тъй като ефектите му са очевидни, пиянството може да изглежда по-лош грях от другите. Библията обаче не прави такива разграничения. То често приравнява греха на пиянството с грехове, които бихме сметнали за по-малко важни, като завист и егоистична амбиция (Галатяни 5:19; 1 Коринтяни 6:10). Лесно е да се съди някой, който пада пиян, докато тайно извиняваш сърдечните грехове, които Бог смята за еднакво отблъскващи. Правилният отговор е да гледаме на хората така, както ги вижда Бог и да се съгласим с Него, че всички ние сме грешници, нуждаещи се от спасение.



Библията е ясна, че пиянството е грях (Исая 5:11; Притчи 23:20–21; Авакум 2:15). В Притчи 20:1 се казва: Виното е присмехулник, алкохолното питие е скандалджия, и който се опиянява от него, не е мъдър. Ефесяни 5:18 казва: Не се опивайте с вино, но се изпълвайте със Святия Дух. Интересно е, че този стих противопоставя силата на алкохола със силата на Светия Дух. Казва се, че ако искаме да бъдем контролирани от Божия Дух, не можем да бъдем контролирани и от алкохол. Двете не могат едновременно да държат властта. Когато избираме едното, премахваме влиянието на другото. Като християни, ние винаги трябва да ходим в Духа (Галатяни 5:16, 25; Римляни 8:1, 14). Така че пиянството за християнина никога не е опция по никакъв повод, защото няма случай, когато не трябва да ходим в Духа.





Алкохолизмът е форма на идолопоклонство, както и всяка зависимост. Всичко, което използваме освен Бог, за да задоволим или лекуваме дълбоки сърдечни нужди, е идол. Когато разчитаме на себе си, някой друг или нещо друго, за да задоволим нуждите си от стойност, стойност или значимост, ние сме издигнали идол, който заема мястото на истинския Бог в нашия живот. Бог го разглежда като такъв и има силни думи за идолопоклонниците (Изход 20:3; 34:14; 1 Йоан 5:21; 1 Коринтяни 12:2). Алкохолизмът не е болест; това е избор. Бог ни държи отговорни за нашите избори (Римляни 14:12; Еклисиаст 11:9; Евреи 4:13).



Последователите на Христос трябва да се стремят да обичат ближните си като себе си, независимо от проблемите или зависимостите, които тези съседи могат да имат (Матей 22:29). Но противно на нашата съвременна идея, която отъждествява любовта с толерантността, истинската любов не толерира и не извинява самия грях, който унищожава някого (Яков 5:20). Да позволим или извиним алкохолната зависимост у някой, когото обичаме, означава мълчаливо да участваме в греха му.



Има няколко начина, по които християните могат да отговорят с христоподобна любов на алкохолиците:



1. Можем да насърчим алкохолиците в живота ни да получат помощ. Човек, попаднал в капана на пристрастяването, се нуждае от помощ и отговорност. Има много програми за възстановяване, насочени към Христос, като Celebrate Recovery, които помагат на хиляди хора да се освободят от веригите на пристрастяването.

2. Можем да поставим граници, за да не оправдаваме по никакъв начин пиянството. Минимизирането на последствията, които носи злоупотребата с алкохол, не помага. Понякога единственият начин зависимите да потърсят помощ е когато достигнат края на своите възможности.

3. Можем да внимаваме да не накараме другите да се спънат, като ограничим собствената си употреба на алкохол, докато сме в присъствието на тези, които се борят с него (1 Коринтяни 8:9–13). Поради тази причина много християни избират да се въздържат от всякаква консумация на алкохол, за да избегнат всякаква проява на зло (1 Солунци 5:22, KJV) и да не поставят спънка в пътя на брат. Тъй като алкохолът в многобройните си форми има толкова негативна асоциация в нашата култура, потенциалът за причиняване на обида у по-слабите християни е голям. Трябва да претеглим свободата си спрямо възможността да накараме другите да грешат или да объркаме невярващите, които свързват алкохола със собствения си грешен начин на живот.

Трябва да проявим състрадание към всички, включително към тези, чийто избор ги е довел до силна зависимост. Въпреки това, ние не правим услуги на алкохолиците, като оправдаваме или оправдаваме тяхната зависимост. Исус каза, че не можем да служим на двама господари (Лука 16:13). Въпреки че контекстът на Неговото изявление е парите, същият принцип важи за всичко, което ни контролира, освен Бог. Трябва да направим всичко по силите си, за да помогнем на хората да се освободят от всяка крепост на греха, която ги свързва, за да могат да служат и да се покланят на Бога с цялото си сърце.